Чий е този чичко? Или историята на „Работника“, който вече се вижда

„Работникът“.

Доскоро тази иначе внушителна каменна фигура бе мъчно откриваема от минувачите по градското Стъргало на Казанлък. А тези, които  все пак я съзираха, изпод големите борове,  се чудеха чия е тя и кой  е нейният автор.

Отскоро, благодарение на усилията на Общината в града и на екипа на Градската галерия „Работникът“ е видим. До него  вече води малка пътека от плочи, а пространството около скулптурата е почистено.

С повече късмет до фигурата скоро ще има и специален надпис.

Малчуганите, джиткащи с велосипеди наоколо вече съвсем логично питат: „ Чий е този чичко“.

Обикновено не следва отговор от страна на родителите,  пред които стои същият въпрос.

Чий е този чичко?

Още повече, че доскоро именно заради надвесилите се над фигурата клони, дори не са обръщали внимание  какво има под тях.

А то е един от градските монументални шедьоври.

С история.

Скулптурата на „Работника“ си стои там, в  дъното на градската градина „Искра“.  Почти на „граничната зона“ на парцела, делящ , колкото и абсурдно да изглежда подредената общинска част и не съвсем наредената част от градината, притежание на читалище „Искра“.

И от достолепието, което излъчва няма и грам комплекс за това, че новите граждани на Казанлък, поколенията тук дори не знаят нищо: нито за този градски дар, нито за неговия талантлив автор.

Да го осветлят,  първи стъпки направиха в това отношение през пролетта тази година направиха  от екипа на Градската галерия в Казанлък и читалището в  село Овощник, където прекарва голяма част от живота си авторът  на скулптурата „ Работникът“- талантливият творец и възпитаник на Националната художествена галерия  проф. Димитър Сотиров.

В края на март в читалище „Просвета 1908“ в Овощник, благодарение на съвместен проект ЗАЕДНО,  бе открита документалната изложба „Гласът на тишината“, посветена на 75-та годишнина от рождението на твореца.

Експозицията имаше за цел  да представи и акцентира върху трите емблематични за творчеството на Димитър Сотиров скулптурни реализации, за които  се счита, че отразяват цялото творческо наследство и почерк на Димитър Сотиров.

Там някъде, в диалозите за тези три творби -  „Маски“, „Дон Кихот“ и „Глава“, част от които са притежание на Казанлъшката художествена галерия, създадени в периода на неговото израстване като художник в началото на 80-те години на миналия век, се нарежда и фигурата на „Работника“.

Всъщност дипломната работа  от Националната художествена галерия на Димитър Сотиров. Създадена в средата на 70-те години на миналия век.

Творба, дарена впоследствие от автора й на  Казанлък и неговите трудови хора.

През 80-те години градът е процъфтяващ индустриален център, с десетки работещи големи фабрики и  най- големият неокръжен град в България. Затова се и счита, че подобна монументална творба е  престиж за град с този профил.  

Малцина знаят обаче, че някъде по същото време, когато Сотиров  създава своя  „Работник“ Казанлък  става и   социологически модел на индустриално развит  провинциален град и е  терен- извадка на голямо национално социологическо изследване,  чийто резултати след това стават база за въвеждането на петдневната работна седмица в България, в началото на 80-те години.

Дотогава  съботите са били работни, макар и с намалено работно време. 

Изследването е дело на голям  колектив от Института по социология към БАН, начело с покойния вече проф. Стоян Мирчев.

Когато Димитър Сотиров дарява на Казанлък дипломната си работа, желанието му било тя да бъде поставена на място, където да се вижда от всички  и да е своеобразна визитна картичка  на трудовите хора тук.  Тогавашната градска управа логично избира градската градина в непосредствена близост до читалище „Искра“, логичен  и утвърден културен център в града.

По него време Домът на културата „Арсенал“ е само дупка.  

Няколкото реконструкции на  централната градска градина не засягат „Работника“, но го опазват.  

Никой не посяга на него, по неизвестни причини дори в смутните първи години на 90-те, когато с решение на тогавашния Общински съвет в града се демонтират паметниците от социализма.

Нещо повече: в размирните демократични времена за облагородяване за  него трудно се намират средства и фигурата остава някак неглижирана.  И непозната за казанлъчани и гостите на града.

За нея знаят само имащите интерес към изкуството и  някои от възпитаниците на художественото училище.

След последния ремонт на градското КИАЦО „Севт Трети“  тази пролет, превърнато в площад „Ахинора“,  заради едноименния музей, от Галерията обещават  да „върнат в живота“  тази монументална и за творчеството на проф. Димитър Сотиров скулптора, а мястото около нея облагородено и достъпно.

Така, че вечер да не стряска, играещи на криеница  под големите дървета малчугани, нито пък да буди въпроси сред гостите на града.

Заради почитта и паметта пред твореца и градското  ни себеуважение.

Кой е  проф. Димитър Сотиров?

Роден е в Свиленградското село Мустрак, през март 1948 година. След няколко години семейството му се мести в Овощник. С това село е свързано неговото юношество. През 1963 г. постъпва в Техникума по каменоделие в с. Кунино, Врачанско. Там именно се оформя желанието  му да стане художник, и то скулптор.

В средата на 70-те години на миналия век Димитър Сотиров  се дипломира  в Националната художествена академия, в ателието по скулптура на проф. Илия Илиев.

„Работникът“ е именно неговата дипломна работа.

След завършването на Академията се завръща в Овощник и три години е преподавател по скулптура в тогавашната Художествена гимназия – Казанлък,  днес Национално училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“.

През 1985 година става  член на Съюза на българските художници. В До 1989 година работи като  художник при КМ „Пластика“ при Съюза на българските художници.  Бил хоноруван преподавател по скулптура в Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а през 1999 г. става доцент по скулптура. Малко по-късно, през 2005 г. става и професор по скулптура.

Умира на 15 април 2009 г. в София.

Творбите на проф. Сотиров  са пpeдимно в облaсттa нa мaлкaтa плaстикa, „Работникът“ е едно от малкото изключения. 

Нeгови твоpби сa пpитeжaниe нa Нaционaлнaтa xудожeствeнa гaлepия, Cофийскaтa гpaдскa гaлepия, почти всички дъpжaвни гaлepии в стpaнaтa и в чaстни колeкции във Фpaнция, Бeлгия, Япония, CAЩ, Tуpция, Гъpция, Xолaндия, Mосквa и в Гaлepия зa чуждо изкуство - Пpaгa.

Деляна Бобева

Димитър Сотиров  е роден в село Мустрак (Свиленград) на 23 март 1948 г. През 1968 г. завършва техникума по каменоделие в Кунино (Враца), а през 1977 г. се дипломира в Националната художествена академия в ателието по скулптура на проф. Илия Илиев. В периода 1979–1981 работи като преподавател по скулптура в тогавашната Художествена гимназия – Казанлък (днес Национално училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“). През 1985г. е приет за член на Съюза на българските художници (СБХ). В периода 1985–1989г. е назначен за художник при КМ Пластика, Илиянци при СБХ. От 1993г. до 1999 г. е бил хоноруван преподавател по скулптура в Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а през 1999 г. става доцент по скулптура. Малко по-късно, през 2005 г. става и професор по скулптура. Умира на 15 април 2009 г. в София.