Децата боледуват от болките на родителите си

Визитка:

Не можеш да вървиш по Пътя, ако сам не станеш Път.

Е нейното житейско верую, което превръща във философия на своя професионален път.

Аида Марковска.

Възпитаничката на Пловдивската математическа гимназия, а по- късно и на Факултета по математика и информатика на Софийския университет, която в момента е  най-известният в страната ин родов  и холистичен терапевт. Един от най- търсените  мотивационни оратори и изследователи на щастието, колкото и абсурдно да звучи това. Интересът й да

 Изследва причините  за житейските травми в живота на хората, терапията на рода, родовите потоци и въобще причините да ни се случват нещастия и да не сме щастливи, логично води Аида до най- важната й стъпка в живота:

Да създаде Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“.

В Школата от 2019 г се обучават родови терапевти, които са призвани и мотивирани да преобразуват родовите травми в родови творчески импулси и така да даваме тласък на доброто и здравето в българските родове. Аида е откривател в прилагането на родова терапия чрез български етно и обредни традиции, което се оказва изключително високо резултатно в подобряването на родовата ни орис.

Аида прилага тази терапия и за укрепване и справяне с работни и бизнес задачи в колективи, където принципите на родовите закони важат с пълна сила. Резултатите от тази работа в българските компании и фирми е с доказано положителни и трайни резултати.

От 2007 г. е в рейки, а от 2009 г. е Рейки учител и преподавател в повече от десет различни енергийни и езотерични системи, Аида може да бъде ценен съветник и да ви даде различна и необичайна визия и решения за вашите житейски предизвикателства.

Аида Марковска има широка обществена дейност. Тя е в екипа на организаторите на Фестивала на здравословния живот „Здравей, Здраве!“ от 2010 г. и основател на Ангелския фестивал в Пловдив от 2015 г. Често можете да я срещнете на фестивалите „Здравей, Здраве!“ в цялата страна, където изнася лекции и сказки по различни теми. Миналата година Аида гостува на фестивала в Казанлък, а съвсем наскоро бе сред гостите и на фестивала на лавандулата в Чирпан.

Членува  и в Духовна академия на мистериите „Мадара“ и в други обществени организации с нестопанска цел.

Има десетки семинари на тема: „ Работа с предците“.

Тя е широко скроен човек, с разнообразни интереси, резултат и на дългата й работа в сферата на информационните технологии. Кабала, Таро, Рейки, силите на елементалите, друиските традиции, символите и руните, са само  част от това, на което посвещава остатъка от времето си.  Чиято огромна част е предназначена за хората и лекуването на родовите  им травми.

С Аида се срещаме в школата й за родова терапия в Пловдив. Уютно място, на кьоше.

За да  говорим за тайните на българските родове, техните обременености, ролята на жената в тях  и пътищата за лечение на родовите травми.

Казано накратко: как да разберем защо не сме щастливи, защо в рода ни се случват  нещастия и да открием верния за нас път. И всичко това през българската родова традиция.

От 7 години се занимавате с родова терапия. На практика вие създавате у нас тази школа. Кой е най- важният урок, който вие научихте о в практиката си за това време?

Разбрах, че когато си българин, това, което българската родова традиция дава е, е най- добро за теб. Традициите по света са различни, по отношение на рода и семейството. За българина родът е този на баща му.  Ние имаме и майчин род, безспорно всички роднини от двата рода са ни важни, но жената се приобщава към мъжовия род.

Тя започва и енергийно да влияе на този род и в същото време да е под неговото енергийно влияние. Силата, която тя носи от бащиния си род, част от нея тя привнася в мъжовия род, обогатявайки го. Една  част обаче от тази сила, тя оставя в бащиния си род, за своите братя, защото реално те ще продължат този род.

Така че жената е много важен елемент в рода. Докато е мома, тя се храни от енергията на бащиния си род. В момента, в който се омъжи, тя минава под закрилата на мъжовия род. Със собствената си енергия тя влияе на мъжовия род. Този процес на приобщаване в мъжовия род е бил много добре систематизиран. Имало е правила, по които са се случвали нещата. Влизайки в рода на съпруга, невестата е започвала да говее- говеенето е мълчание. И почит към старшите в това семейство. Това говеене е продължавало две -три години, докато тя бъде  освободена от това, по своите заслуги. Каквито и да са те. Първо тя работи в този род, Нейният труд е там и всичко, което тя създава е за този род. После тя  ражда деца. Случвало се е да продължи да говее и след това. Разговяването или освобождаването от този обред, става с друг обред, дават се и дарове, златни накити и тя, жената вече можела, имало е право да говори. Тази жена, оставяйки, отглеждайки децата в този род, тя става най- верният пазител на мъжкия род. Става свекърва и сама започва да учи снахите си на този обреди. Така българката преминава през трите си състояние: на мома, на омъжена жена и на старица. И през тези три състояние тя израства под егидата на мъжовия си род. В нашата българска традиция жената е причислена, приобщена към мъжовия си род. Затова и Все още го има този обичай, тази практика при омъжването жените да вземат фамилията на мъжа си. А назад във времето дори са вземали и малкото, и бащиното му име. Тоест тотално са влизали в рода и неговата енергия.

Всъщност какво представлява родът?

Той е жива, информационна и енергийна структура. Много хора си мислят, че родът това е неговото семейство. Но това не е така. Родът е много повече от две семейства, които се събират, при оформянето на дадена двойка. Родът са всички хора, които имат кръвна връзка с нас, по бащина и по майчина линия, от двете страни- на мъжа, и на жената. Това са нашите съребрени роднини. В рода влизат хора по обет. В българската традиция това се казва „Сродяване“. В тази посока има и определени забрани при  сродяването. Като например да се сродяваш с рода на хора, влезли в нашия: примерно да се жениш за близки на твоята снаха. Важно е да се знае, че обетното свързване не е по-маловажно роднинство от кръвното свързване. И в много отношения дори е по- важно от първото роднинство.

Предците ни явно са знаели, макар и по интуитивен път за тази енергиен проблем, защото много се е държало на сродяването и е било важно за кого ще се задомиш. Затова ли при хората с т.н. „синя кръв“ също много се държи на това. Заради енергията  на рода и своеобразните енергийни кодове и потоци, които се обменят при сродяването и избора на партньор в живота?

Разбира се. До преди 70 години дори и у нас бракът не беше порив любовен. А преди всичко важен енергиен обмен. Брак по любов е било дори трудна идея за асимилиране. Бракът е институция, не и емоция.  Институцията на брака ти дава права и отговорности. И когато се пристъпва в  тази институция, това е важно за двата рода. Не се женят двама, защото се харесват, а се сродяват два рода. Раждат се деца, които носят енергията на тези два рода. Това е много важен момент от енергийна гледна точка. И това  има огромно значение за живота на хората в този род, в тези два рода. Имаме родови закони и един от важните е „за оглеждането“. Когато хората търсят някой за сродяване, те са оглеждали родовете. Това е много добре показано в нашата фолклорна традиция, в историите от миналото ни, в книгите на класиците ни. Важно е било двата рода „да се видят“, да се познаят, да са от един сой. От една черга, от една прослойка.  Да имат общи визии, да са еднакви като  физическа и антропологична структура, защото тогава се раждат здрави деца. Защото единствената цел на рода е да преживее. Да мине отвъд. Да остави на този свят стойностни неща, да изгради. И това са децата. Здравите деца. Да посадиш дървета, да дадеш някаква идея на този свят. Родът живее през това. През твоето творчество. А най- голямото творчество на един род са децата.

Тогава за каква любов въобще говорим и нужно ли е да има  химия между двама души, за да се съберат?

Винаги е хубаво да има химия между хората, но това се възпитава, култивира се. Ти може да се събереш с един човек и да намериш неговите хубави качества. Да си негова опора и подкрепа и той на теб да е. Тогава наистина това са мъж и жена, семейство.

Защото това, за което говорите в наши дни е пренебрегнато, игнорирано, замърсено,  ли е причината сега да се раждат все по- болни  деца,  обременени деца в иначе добри семейства на пръв погледи да има все по- нещастни, лутащи се   хора?

Да, една от основните причини е именно това. Ние забравихме принципите и правилата, по които се  сродяваме. Едно време е било немислимо да доведеш невеста, без благословия. Този, който не е можел да вземе благословия от родителите си, е бягал от тях или се е примирявал с тяхната гледна точка. Това е било като  пристъпване на най-важните правила в семейството. При мен все по често идват хора, които казват, че 5,7, 9 години живеят с човек, който още не са представили на семейството си. Не говорим въобще за благословия. Родителите са в неведение за какъв човек става въпрос. В същото време за този период двамата са започнали да влияят енергийно върху собствените си родове. И когато през друг, непознат за теб човек се влияе на рода ти, ти не знаеш откъде идва всичко това влияние и как да го коригираш. И тогава това става болка. А децата боледуват от болките на родителите си, на бабите и дядовците  си, на прабабите и прадядовците. Ние отработваме съдбата на предците си. Винаги.  Има едно- две т.н. латентни поколения, които пренасят травмата, но не я проявяват. Ние  сме призвани, като внуци да отработваме  травмата и съдбата на предците си.

Защо?

Защото това време е необходимо, 50-60 години, е необходимо да се промени социума, едно или две поколения е това, за да имаш повече инструменти да решиш дадената травма. И да я отработиш. И решиш за всички напред в рода и да я няма тази травма за другите поколения.  Ето ви банален пример. Допреди 50-60 години е било като ерес да се роди дете в  двойка без брак. Това дете е било отхвърлено от обществото, наричано с много грозни имена, било е дамгосано за цял живот. Затова, че детето е родено извън брака. Сега 70% от  нашите българчета се раждат извън брак. Никой обаче не помисля, че тези така родени без брак деца са нещо по-лошо. Тоест травмата на предците ни, която допреди две поколения е била съществена, ние сега имаме други инструменти с които да решим тази травма. Да простим на себе си, да се оневиним и по този начин тя да утихне за бъдещите поколения. Социумът винаги е придружаващ родовата структура. Тоест родът сам по себе си не съществува в безвремие и без обмен на информация с другите родове. Родът съществува в социална среда, в която правилата, моралът, законите формират идеите на рода. Част от тях са травматични, част от тях- стимулиращи. И ние сме продукт на всичко това.

Това означава ли, че тези родени без брак деца, по някакъв начин са „чистачи“ на родова травма?

Да, в голяма степен такива са, но те трупат друго. Ние, родовите терапевти наричаме това друго- „заплитане в рода“. Редът в един род е много важно нещо. А така родени тези деца, без брак, те нарушават реда в рода. Не случайно „род“ и „ред“ са много близки думи.  Когато редът не е точният, то хората се подреждат по различен начин сред роднините си и създават много трудни, травматични връзки помежду си. В българския език има хубава дума за това- „обред“. Това означава да въведеш ред в нещата. „Традиция“ не е българска дума, но обред,  е. Да върнеш в ред нещата. Да станат по правилния начин. А правилният е първо да се оженят, децата да се родят след това. Това е за българската родова традиция правилният начин. Знам, че звучи архаично, но все още е много силно това родово заплитане, което се получава  при децата, родени извън брака. Защото те „пререждат“ брака на родителите си, което като институция и знание, като енергия, е много важно за самото дете като устойчивост. Има и още нещо много важно:

Жените, които живеят с мъж и раждат децата му, но не се явяват негови съпруги, ако няма брак, ако двата рода не са се разбрали, то тези деца са само на мъжовия род. Не са и на нейния, женския род,  защото двата рода не са се разбрали. Такава жена се явява наложница на мъжовия род. Тя ражда децата му, но не е „влязла“ в неговия род, няма силата и енергията и възможността  да има захранване от този род. Статутът на съпругата винаги е по- висш от статута  на всички наложници, пък били те и най- красивите и най- плодовитите. Съпругата е тази, която влияе и управлява мъжовия  род.

При деца, родени от т.н. наложници,, молитвата на бабата, тоест майката на съпругата, по отношение на децата, е по- силна от молитвата на тяхната биологична майка, която обаче не е в статута на съпруга.  Има голямо енергийно влияние и значение това. А в нашата съвременна цивилизация този проблем, за жалост не се вижда добре.  Не се осъзнава добре, не се разбира.

Какво представлява всъщност родовата терапия и как може да ни помогне?

Това е най- общо казано изясняване на  родовите закони. Родовият терапевт може да прецени дали има нарушение на родовите закони, къде и да въведе нещата в техния ред, чрез съответните  родови обреди. Нашият мъдър народ е знаел за всяко нещо как да се поправи. Чрез тези специфични обреди се отпушват енергийните канали на рода и човек се чувства почитан, защитен, на мястото си. В рамките на година някъде нещата изглеждат по много различен начин. Раждат се деца, брат и сестра започват да си говорят. Затова и съществува този вид идея за помощ:  да се помогне на хората да си изследват рода. Родови терапевти има от 7 години, откакто ние сме започнали. Важно е обаче човек сам да стигне до идеите, да разбере, да осмисли. А това става, ако положи труд.

А може ли и сам да си помогне човек?

Естествено. Стига да познава родовите закони, както и 7-те потока, по които тече енергията в рода,  и да положи малко труд. Да събере информация за рода си, за връзките между хората в рода.

Затова ли като народ, а и света като цяло през последното столетие живее зле и все по- зле в емоционален и психологически, план, обездуховно и лутащо. Защото са размити и скъсани родовите ни връзки? Като дървета без корени сме в масата си.

За мен това е целенасочено. Защото ако искаш да отслабиш един човек, един народ, разруши семейството му, връзките му, рода и той е паднал. Перце, капка в океана, без сила е. Само силна и мощна структура като здравия род, дава на човек правилната енергия. Човек, отлъчен от семейството си, търси такава сила, такава енергия, за да се приобщи. И понеже човешкият инстинкт е силен по отношение на рода, той започва да се приобщава към други големи структури: било то корпоративни,  друг род или религия, които му дават смисъл да свърши нещо в живота си. Човек има нужда,  потребност, да принадлежи към нещо, към някаква структура. Именно Законът за принадлежността  е първият от родовите закони. Един отхвърлен човек от рода си или сам отхвърлил рода си,  е НЕпринадлежен. Той живее известно време от собствената си енергия, но му е много трудно. Защото тази енергия не е неизчерпаема. А и е много трудно човек да се бори сам. Дори и да успява, е много по- лесно, когато родът ти е зад теб и с теб.

Затова и в нашата обредна традиция от баща на син да се предавали на практика всички знания и умения, традиции, занаяти. Всичко, което носи стойност,  бащата е предавал на децата си.  Това е енергията на рода.

Над 50 хиляди деца има в България, с различни увреждания, като според статистиката се очаква техният  брой да расте.  Защо се раждат и се множат такива деца? Какво не разбират техните родители, ние като хора, защо този процес ескалира и има ли отношение той към родовете ни? Проклятие ли е това?

Просто не се разбират правилата на рода. Разбира се това не е единствената причина, но е една от основните причини. Такива деца ние ги наричаме ВСЕприемащи. Деца, които се нуждаят от много грижи, много любов.  Когато в един род се появи  такова дете, с нужда от постоянни грижи, то някъде назад в рода е имало един много всеотдаен. Изтекла е енергията. В рода всичко трябва да е в равновесие. Той е балансираща структура, разклаща се от нещо ПРЕКО, в повече. И ако има някой ВСЕотдаен, забравяйки себе си, давал всичко за другите, за целия свят, той разклаща цялата система. Нашият народ има приказка за това: „навън драг, в къщи враг“. И ето ти един всеприемащ, за да може да я балансира тази структура. Реално децата не боледуват от собствени заболявания. Те поправят травмите на предците си. Те идват, за да кажат на роднините си, на родителите си,  че в този род има жестока травма, която не е разгледана, скрита, забравена, или по някаква друга причина не се вижда. И това дете идва, за да я изкаже. Затова и винаги се наблюдават симптомите, не самото заболяване от нас, родовите терапевти. Някои деца не говорят, други не чуват, трети не могат да се концентрират, или има много гениално дете, но в някакви тесни граници, и т. н. Именно симптоматиката при такива всепоглъщащи деца „говори“, разказва травмата в рода. Всяко едно дете, и здравото, и болното, е разказвач на стари истории. Здравите деца разказват добрите истории, болните- травматичните истории на рода. 

Винаги, когато говоря с  даден довереник, един от първите въпроси е от какво боледуваше като дете? Защото децата нямат собствени болести, собствено заболяване. Всичко при тях е отработка на рода.  Затова когато едно дете боледува често от повтарящи се болести, то родителите следва да потърсят травмите в рода си. И след като ги намерят, да ги съпреживеят през сърцето и ума си. И да го разкажат като приказка, притча или разказ на децата си. И този разказ се разказва многократно, за да може да изплува от скритата памет на рода. Да стане явен и това вече дава възможност тази травма, този проблем в рода, да бъде решен. Когато травмата излезе наяве, при мнозина се получават доста добри резултати. За съжаление в нашето общество през последните 50-60 години много неща се пазят неказани, недоизказани, непоказани. Никой не си е направил труда да се сети за тях. И не всеки разказ може да бъде достигнат, записан. И тогава се налага да търсим разказа ние. Но родът избира един и през него показва травмата. Травма, която може да се появи през поколение, две, три. И когато се свържат тези две паралелни истории и травми, кълбото в рода започва да се разплита. Затова е много важно да се знае за рода, историите на рода, на неговите отделни членове. И  хубавите, и лошите истории, всичко носи информация за рода. И неговите травми. Интересна е нашата работа: детективско- психологическа, социално- историческа. Много е поучително да се търси в рода.

От какво боледува българският род?

Родът български боледува от безверие. От обезверяване. Вярата беше насилствено и целенасочено отнета от хората. И не става дума само за вярата в доброто и в Бога, а и вярата в силата на човека, в способността да оцеляваш, да преминеш. А ние го имаме. То е наше, но ни е отнета идеята за него. Ние все разчитаме някой нещо да ни помага, да ни даде нещо, да ни извади от нещо. А всъщност българинът с двете си ръце и с главата си е можел да създава и  е създавал всичко. Той е бил Сътворец, като Бог. Накараха ни да повярваме, че сме неспособни хора. А това не е вярно. Родът дава силата именно в тази посока. Той ти казва: „ти ще минеш отвъд. Ще преминеш през това“. Родът е подкрепа във всяко едно отношение. И не е нужно тази подкрепа да е винаги облечена в думи. Подкрепата може да е дори само като присъствие. Но словото е водещо. БЛАГОсловията, благото да дойде от рода. Това е много силно, особено ако е подплатено и с искреност. Благото слово може да промени човека, то му дава силата. Ако неговите родители, баба и дядо му кажат благи слова, не проклятията. Силата на българина дават освен словото, също огънят ,хлябът,  природата. И не бива да се забравяме, че за малките грешки човек плаща сам. За големите си грешки, плащат децата му. За страшните, за ужасните и жестоки грешки, плащат внуците. Затова трябва да знаем, да не забравяме и за миг, че след нас идват още хора. И не само нашите внуци, а тези на  на рода ни. Войната е голяма грешка и за нея се плаща с поколения. И то тежко. Много неща трябва да се припомнят на българина,. И аз знам, че той ги пази тези знания, просто трябва да се извадят от паметта му, да му се припомнят.

Деляна Бобева