Павелбанка e първата българска полицайка в Торонто, Канада

В моя район има от всичко по много - престрелки, гангстери, мафиоти, наркотици

Мария Зашева е родена в Павел баня, но емигрира преди 23 години. Работи първо като пробационен офицер. Завършва университет, специалност „Криминология и френски“. От 3 години е полицай в най-натоварения квартал в Торонто. Вижте повече за първата българска полицайка в най-големия град в Канада, в интервюто на Виктория Пенкова в Телеграф:

Мария, вие сте първата българка полицай в Торонто. Къде патрулирате, опасно ли е?

Аз съм в центъра, където престъпността е най-висока. И то не само в Торонто и провинция Онтарио, а може би една от най-проблемните части на цяла Канада.

Какви престъпления стават, с какво се сблъсквате ежедневно?

Има много намушквания с нож, наркотици, както и бездомни хора, които прибираме в болница насила, за да се погрижи някой за тях. Има много престрелки, страшно много наркотрафиканти, с които се борим ежедневно. В моя район има от всичко по много, включително и домашно насилие. Тук е една палитра от престъпност. Тя е много високо концентрирана, защото квартала е проблемен откъм гангстери. Те са постоянно във война, постоянно има престрелки между тях.

Вие участвали ли сте в престрелка?

Аз, за щастие, не съм, но съм участвала в много сериозни повиквания за въоръжени хора, които трябва да разоръжим и арестуваме.

Някой гангстер нападал ли ви е?

Нападали са ни. По време на арест често стават сбивания, те носят наркотици, оръжия и се съпротивляват докрай. Стават много физически нещата. Не е лесно.

Като ви нападне гангстер, как действате?

През нощта винаги сме двама полицаи. Когато има и малко по-висока опасност, казваме по радиото какво мислим, че ще стане, за да дойде подкрепление. Опитваме се винаги, когато е възможно, да не правим задържания сами, защото знаем какво може да очакваме. Може някой да ни извади оръжие или да е толкова силен, че да не може да се справи един човек с него.

Коя беше последната ви опасна ситуация на улицата?

Имахме арест на човек, пребил друг до степен на обезобразяване. Ние го задържахме, намерихме и ножа, с който го беше намушкал, както и наркотици. Той се съпротивляваше, разбира се, защото знаеше какво следва – отива в килия, на сутринта пред съдия и накрая в затвора. Бяхме четирима колеги и едвам успяхме да го удържим, може би, защото беше под влияние на наркотици, които дават допълнителна сила.

Имате ли право да стреляте по бандитите?

Да, имаме право в зависимост от ситуацията и нивото на опасност. Имаме и тейзър (електрошоков пистолет). Ако опасността нараства, прибираме тейзъра и вадим пистолета. Разполагаме с палки и спрей. Ако някой тръгне срещу нас с нож или с бухалка или с какъвто и да било вид оръжие, ние се идентифицираме като полицаи, издаваме команда да спрат. Ако не се подчинят, имаме право да използваме оръжие.

На вас случвало ли ви се е да извадите пистолет, но да не стреляте?

Да, многократно. Винаги, когато извадя оръжието, съм готова да го ползвам. За нещастие, това става по-често отколкото ми се иска, но, ако живота ми или на колега е застрашен, съм готова да стрелям.

Кой се арестува по-трудно – наркотрафикант, крадец, убиец?

Обикновено тези, които имат или оръжие, или наркотици, както и наркозависими. Има и доста случаи на хора, които вече са регистрирани и знаят какво следва оттук нататък. Арестуваме и доста крадци на коли. При тях винаги се вади оръжие, защото не се знае как ще излязат от автомобила и не крият ли пистолет.

Кой е най-сложният ви случай до момента?

Когато давах първа помощ на 20-годишно момче без пулс. В продължение на 7 минути не знаех той дали ще оживее или не. Това бяха най-трудните седем минути в живота ми. Изглеждаха ми като 7 часа. Линейката още не беше пристигнала и затова ние започнахме да оказваме първа помощ. Успяхме да го върнем към живота. Интересното е, че той е бил на дискотека, взел е някакви наркотици, които не подействали веднага, а чак след като се прибрал. Майка му чула от съседната стая изхъркване, което всъщност е било последното му дихание. В Канада системата е такава, че ако се звъни на 911, пристига линейка, пожарна и полиция. Който е първи, започва да помага.

Имало ли е ситуация, която ви е разтърсила емоционално и няма да забравите?

Момиче на 14 г. щеше да скача от много висока сграда. Ние успяхме да я убедим да не го прави, добрахме се до нея, издърпахме я и така я спасихме. За съжаление, в центъра на Торонто има огромни сгради, от които скачат много хора. Това са тежки случаи. Ние трябва да обискираме тялото, да го идентифицираме, да стоим докато не го вземе съответната агенция. Имах и друг случай, който ме разтърси. Подадоха ни сигнал за въоръжен мъж, който трябва да задържим. Ситуацията беше – или ние, или той. За щастие, не трябваше да го застрелваме. Обикновено тези хора са наркотрафиканти и мафиоти.

От колко време сте в полицията?

В полицията съм от 3 години, а преди това работих като пробационен офицер. Хора с условни присъди идваха при мен да се разписват, а ако не спазват условията от съда, ги вкарвам в затвора. Аз работих с определена прослойка от престъпници – рецидивисти. Те не са добри хора. За съжаление, често бях заплашвана. Даже мога да кажа, че много повече са ме заплашвали като пробационен служител, отколкото като полицай.

Сред тях имаше ли убийци, педофили, изнасилвачи?

Всякакви имаше. При мен се подписваха онези, които продължават да извършват тежки престъпления въпреки че са регистрирани в системата. Имах случай на мъж, който беше пребил друг почти до смърт. Каза ми, че ако го вкарам в затвора, ще ми се случи същото нещо, а той знае как да го направи, за да не влезе в затвора. Знаех, че е способен, затова го взех по-присърце. Но това е част от професията. Научих се да говоря с подобни хора. Най-голямото ми оръжие е моето дар слово, което е по-силно и от пистолета ми.

Защо решихте да станете полицай?

Тъкмо ми бяха предложили да стана мениджър в пробационния офис и напуснах. Не можех да си представя, че до края на кариерата си ще седя на едно място. Много деен човек съм и не мога да стоя затворена в офис. Като полицай съм навън, срещам се с много хора, мога да спасявам животи. До тук съм спасила няколко човека с даване на първа помощ. Ние се занимаваме и с помощ на жертви.

Как се става полицай в Канада?

Много трудно, а има и много кандидати. Във всеки един момент поне 5000 резюмета са подадени и от тях се избират твърде малко за интервюта. Един клас е между 60 и 120 човека. На година наемат максимум два или три класа, но не го правят винаги. Имаше период, в който пет години не наемаха никой. Непредсказуемо е. От тези 5000 взимат максимум 300 души и то не всяка година. За да станеш полицай, първо трябва да вземеш сертификат, който включва различни компоненти. Сред тях са физически изпити за издръжливост и сила, логически задачи, математика и различни сценарии за действие, които да развиеш. След като сертификата е налице, тогава кандидатът подава резюме, после започват 3 степени на интервю. Писмени и присъствени. Третата част включва разговор с психолог, който е буквално три часа разпит.

След като издържахте изпитите и разбрахте, че вече сте полицай, какво почувствахте?

Почувствах се страхотно, защото много малко хора успяват. Имам познати, които кандидатстват повече от 5-6 пъти, а мен ме приеха от първия. Бях горда със себе си. Това е голямо признание и до ден днешен се чувствам така. В момента сме около 6-7 българи полицаи в Торонто и сме в много добри отношения. Почти всички сме патрул на улицата, защото сме сравнително млади в професията.

Трябва ли българинът в Канада да се доказва повече от другите, за да стане полицай, и усещате ли някакво по-различно отношение?

Мога да изкажа лично мнение. Повечето от нас говорят с акцент, което ни слага в една по-различна категория – не сме местни. Затова трябва да сме по-добри. Торонто е мултикултурен град, има голяма толерантност към емигранти, не ни гледат странно, но въпреки това е като неписан закон – ние трябва да се докажем. Дошли сме от друга държава и трябва да сме много добри. А аз искам да съм много добра, както и другите колеги. Всички се стараем много. Добре приети сме, не се отнасят различно с нас, но е въпрос колко голям професионалист си.

Тренирате ли бойни изкуства, стреляте ли добре?

Стрелям много добре. Не тренирам бойни изкуства, но правя силови упражнение, спортувам, ходя на фитнес, в много добра форма съм. Стрелям с Глок 22, имаме и пушки.

Ходите ли въоръжена и извън работа?

Не, но това е мой личен избор, а и имам деца вкъщи. Колеги си взимат оръжията и след работа, имаме това право, но трябва да се съхраняват в сейф. За разлика от пистолетите, ни е забранено да се прибираме с униформата. Преобличаме се на място.

Какви са смените ви, как работите?

Смените са много тежки – работя 7-дневни смени, след това почивам седем дни. После карам 7 нощни смени и пак толкова почивка. Всяка смяна е по 11 часа, но почти никога не можем да вземем почивка, защото ако има повикване, няма как. Представяте ли си някой умира, а ти си в почивка. Това няма как да стане. Недопустимо е. Смените стават над 12-13 часа, защото стоим до края на случая, оформяме всички документи по тях, преди да си тръгнем. Не можем да си позволим да оставим нещата за следващия ден. Оставаме извънредно и когато, са обявени за изчезнали деца или възрастни. Тези случаи се взимат под много сериозно внимание.

Имате деца, те как приемат например да ви няма 7 нощи поред и как си почивате?

Когато съм на нощни, единствено спя и ходя на работа. Нищо друго не съществува. През почивните дни съм посветена на децата си и на ансамбъла ми за български народни танци „Златна Тракия – Торонто, Канада“. В него има над 20 деца и 60 възрастни, репетираме, като хоби ми е това, откъсва ме. Танцуваме с колега полицай – Михаил Кочанков. Имам и балготворителна организация – събирам дрехи, ходя в цяло Торонто заедно с друг полицай българин Александър Николов да ги раздаваме на бедни хора. Психиката ми си почива и като чета, ходя на разходки, срещам се с приятели.

Какви книги четете?

В никакъв случай не са криминалета (смее се). Достатъчно ми е това, което виждам всеки ден, умрели и трагедии. Не гледам и такива филми, но като се случи да хвана някой, сравнявам с реалната работа.

Кога емигрирахте в Канада?

Тръгнах преди 23 години от родния ми град Павел баня. Не говорех една дума английски, скоро бях завършила училище. Тръгнах с приятеля ми, който сега е мой съпруг. Исках да видя как живеят хората извън България. Впоследствие научих английски, френски, завърших един от най-престижните университети със специалност „Криминология и френски“. В началото беше много трудно.

Бихте ли се върнали в България?

Аз съм голям родолюбец. Пътувам си всяка година. Говоря чист български, двете ми деца четат, пишат и говорят на чист български език и играят народни танци, знаят обичаите. Що се отнася до това дали мисля да се върна, мога да кажа, че животът ми в Канада е много уреден, живея добре. Щастлива съм и тук, и в България. Евентуално след като се пенсионирам, бих се върнала, но на този етап – в никой случай. Толкова много съм учила и работила, за да стигна дотук. Мишо от ансамбъла се шегува с мен даже: „Тръгнала от Павел баня от кокошките – казва тук на канадците как да си живеят живота“ (Смее се). Това е така, тръгнала съм от един малък провинциален град, но съм постигнала много и се чувствам щастлива.

Гласувате ли на избори, интересувате ли се какво става в България?

О, да. Винаги, когато мога, гласувам. Веднъж даже отидох с униформа. Имаше космически опашки, нямах време да чакам, защото бях на смяна. Помолих се на хората да ме пуснат и те го направиха. Тук българите са много ангажирани с проблемите в страната ни.

Може ли да направите сравнение между полицай в Канада и полицай в България?

Чувала съм, че има корумпирани полицаи в България, но нямам лични наблюдения. Тук, ако някой си позволи да вземе подкуп, е нечувано и невиждано. Веднага губи работата, ще го подложат под крути мерки и не се случва. Ние имаме камери на ревера и всичко се записва. Като заплати мога да кажа, че в Канада взимаме добри спрямо стандарта на живот. Отделно имаме възможност да работим допълнително, ако желаем - чрез допълнителни смени. Също така през първите четири години ни се качва заплатата по степени – 4,3,2,1. Една допълнителна смяна е горе-долу около $500. Но имайте предвид, че един наем тук е около $3200. Не може да се сравнява със сумите в България, защото тук и стандартът е много висок. На мен един пазар в магазина за пълна количка ми е около 250 долара. Аз лично не давам допълнителни смени, защото отделям време за децата.

Телеграф