Казанлъчанинът Петко Динев създаде камерите, с които ще наблюдаваме полета на новата ракета на НАСА до Луната

14 камери, изработени от българи, са разположени по тялото на новата мегаракета на НАСА. Предвидено е камерите, да следят полета на ракетата "Артемис 1" към Луната.

40 минути преди планирания старт обаче, НАСА спря часовника за обратно броене и отмени полета на мисията "Артемис 1", който трябваше да бъде на 29-ти август след 17:30 часа българско време. Причината е проблем с един от основните двигателите. Гигантската ракета SLS ще почака още най-малко четири дни, преди отново да бъде готова за полет. Но амбициите, свързани с нея, са все така мащабни. Следващите възможни дати за изстрелване са 2 и 5 септември.

Целта на мисията е да изпрати отново хора на Луната. В историческия проект има сериозно българско участие. Камерите върху ракетата са създадени от казанлъчанина Петко Динев и произведени с българско участие. Динев даде специално интервю за БНТ от стартовата площадка , докато се правеха тестове..

"Артемис" наследява "Аполо" и целта ѝ е да изпрати първата жена и първия чернокож астронавт на земния спътник. Полетът "Артемис 1" цели да извърши изпитания на всички стъпки без хора, преди реално да бъдат изпратени астронавти по същия път. В космическия център "Кенеди" във Флорида беше и един българин.

"Аз съм на най-близкото възможно разстояние, където може да бъде допуснат човек - това е на 4 км от ракетата и в момента гледам как пълнят горивото. Току-що приключиха пълненето на течния водород в големия резервоар, след малко ще приключат с кислорода", разказва Петко Динев.

Той е конструктор на 14 камери, с които светът ще види полета от гледна точка на ракетата.

"Камерите са монтирани по тялото на ракетата и те ще следят за отделянето на степените и отделянето на двата странични двигателя, т.нар. "бустъри", така че всички снимки, които ще се виждат от гледна точка на ракетата, ще бъдат направени с нашите камери. И те имат доста сериозна отговорност, защото ако регистрират нещо, което не е наред, при следващите полети това трябва да бъде оправено", разказва Динев.

В изработването на камерите са участвали 32-ма българи - 22 у нас и 10 - във Флорида.

"Камерите са конструирани от мен, аз съм главният конструктор. Механиката и корпусите са направени в България, платките, от които са направени камерите, са наситени в България, платките са конструирани от българин и са сглобени в нашия офис във Флорида, където също работят българи в производството. Така че можем да кажем, че тук има изцяло българско участие", обясни Динев.

Петко Динев чака този ден от седем години.

"С този проект започнахме 2015 година да се занимаваме. 2017 година приключиха тестовете и камерите бяха приготвени. В Космоса всичко отнема време, защото трябва да бъде проверено многократно. Имаме само един шанс и трябва да сме сигурни, че когато ракетата бъде изстреляна всичко ще бъде наред и целта ще бъде изпълнена."

Мисията ще продължи 42 дни. Ракетата ще изведе спускаемия апарат "Орион", който няма да стъпва на Луната, а само ще се завърти около нея, ще проучи ситуацията и ще се върне на Земята с приводняване в Тихия океан.

Д-р Петко Динев учи в Казанлък, а негов учител в Математическата гимназия е самия Теодосий Теодосиев. За него той казва: " Когато през септември 1974 започнахме 8 клас на МГ „Никола Обрешков“, Тео тъкмо беше постъпил на работа и ни се падна класен ръководител. Още от самото начало ни грабна с нетрадиционния си похват." Динев е носител на множество престижни награди от международни олимпиади. Завършва Физика през 1985 и до 1991 започва работа като асистент в катедрата по физика в Техническия университет в София. По-късно заминава за Америка и там през 1996 прави докторат в областта на дигитална обработка на изображения. 

През 1998 г. докторската му дисертация на тема „Визуализиране на мозъчната активност с помощта на ултразвук“ е удостоена с награда за иновация. В средата на 2001 основава Imperx.

"Сега компанията има 4 офиса по света, наброява над 60 души и има клиенти по целия сват. "Произвеждаме високо технологични продукти – видео камери с висока разделителна способност и периферни устройства за обработка на изображения. Камерите ни летят в космоса монтирани на спътници, намират се на Международната Космическа станция, и на голяма гама от пилотирани и безпилотни самолети. Освен това, камерите ни се използват в Азия, за оптичен автоматичен контрол на производството.", споделя Петко Динев.

Източници: БНТ. Фондация "ТЕО"