Пореден случай на агресия към родните медици се разигра, този път в казанлъшката болница МБАЛ ”Д-р Хр. Стамболски”. Потърпевши се оказаха д-р Садет Нури и нейния екип, които тогава са на смяна. След случката д-р Нури публикува емоционален пост в социалната мрежа, който получи широк отзвук.
Пред журналисти лекарката сподели, че в съботния ден, в Спешното отделение е дошла жена с паник атака. Специалистите поемат случая, но ситуацията придобива съвсем неочаквана развръзка. Ето какво разказа д-р Нури:
"Тя постъпи на 6 август с неин близък, който обясни че техен близък е претърпял катастрофа и госпожата е с паник атака. Тя дойде не по каналния ред, а директно на вратата. Приехме я заради състоянието ѝ, прегледахме я, овладяхме паник атаката и накрая се оказахме виновни, че ѝ оказахме помощ. Тя твърдеше, че не е прегледана, че сме подхождали към нея със сарказъм. Започна с обиди, нападки и разни епитети. В продължение на три часа целият екип бе подложен на вербална агресия", обясни д-р Садет Нури, която е преглеждала пациентката.
Пациентката посочила като основание за действията си, че екипа не бил ѝ помогнал.
„Агресията се появи след опит да я преместим от едната кушетка в другата за да може да успокои. Тя беше във видимо не добро емоционално състояние. Плачеше, скубеше се за косата. В този момент разбрахме, че госпожата е била с ДЦП и 100% инвалидност и едва ли не, че сме подхождали с нея като с животно. Това не е вярно, защото до този момент не знаехме, че тя с ДЦП и 100% инвалидност, тази информация ни беше спестена. Даже и да беше казана преди това, нямаше да има промяна в отношението ни към нея. Нито аз, нито моя екип са подходили към нея с неуважение или по някакъв начин са я дискриминирали, защото е инвалид.“, уточни лекарката.
В публикацията д-р Нури беше написала „Срам ме е, че съм лекар“. На въпроса защо се срамува от това, тя заяви:
„Да, срам ме е, че съм лекар защото аз съм родена и израснала в Република България, родината ми е Република България. 6 години от живота си съм учила медицина, след това 3-4 години съм специализирала. Имам 10 годишен трудов стаж като лекар, 8 от които са в Спешна помощ и е много унизително за един лекар да го нападат по този начин - на етническа основа.“
Тя допълни още, че правата на лекарите и здравните работници се определят от норми, наредби, кодекси.
„Ние сме длъжни да ги спазваме, но се оказва в един момент, че няма никой зад гърба на тези хората, които се борят на първа линия и спасяват човешките животи, тях няма кой да ги защити. Както и в случая видяхме, дори екип на полицията не можа да изведе госпожата от залата на Спешна помощ за това, че се намира на обществено място. Подложени сме на психо-емоционален стрес, хората си изливат върху нас натрупания негативизъм и комплекси, несполуки в живота, здравния си статус, социалния си статус, но вече ни писна, ние също сме хора – не сме роботи, също изпитваме емоции и имаме чувства.“
Колеги на д-р Нури споделиха, че посегателствата са ежечасови, не само в казанлъшкия Спешен център, а в цяла България.
„Това е проблем от много години и най-вероятно има една черна дупка в информираността на пациенти и граждани, кое е спешно и кое не е спешно. Спешна помощ, оказва помощ точно на спешните състояния, за разлика от неотложната помощ където лекуват лекарите. Ние овладяваме спешните състояния, след което ги поемат специалистите за тяхното последващо излекуване.“, допълниха от казанлъшкото Спешно отделение.