Вчера, министърът на околната среда и водите Асен Личев подписа заповеди за обявяване на две нови защитени територии - природна забележителност „Остър камък“, община Харманли, и защитена местност „Гората на Боряна”, в землището на село Енина, община Казанлък.
„Гората на Боряна” е с обща площ 348.417 дка. Тя се намира северно от Художествената гимназия, по поречието на Енинска река, или както е по-позната в района Старата река. Предмет на опазване са крайречна гора и съхраняване на ценни местни видове за българската флора и фауна по поречието на реката.
Борбата за спасяването на крайречната гора започна още през декември 2017 година. Тогава казанлъчанката Боряна Алексиева (позната на града с протестите срещу движението на каруците) подаде сигнал към местните медии и природозащитната организация WWF за изсичане на елшова гора край Старата река в Казанлък. Тя сигнализира на множество институции, които обаче отговарят, че няма какво да направят.
Тогава Боряна взима нещата в свои ръце. Тя прекарва десетки часове сама, за да следи какво се случва в гората и да заснеме нужния материал за доказателство за незаконна сеч. По закона за достъп до информация тя получава нужните разрешителни и започва да проучва всеки един документ, чете законите и попълва жалби. Организира и протест в защита на гората, но без успех. Тогава се свързва с може би най-важния си съюзник Нели Дончева – лесовъд от екипа на WWF.
В крайна сметка Боряна успява да се свърже с Басейнова дирекция. По закон е задължително, когато има сеч на дървета около река, институцията да бъде уведомена, а това не се е случило. Така, след много упорит труд и отказ да се предаде, Боряна успява да прекрати изсичането на дърветата.
Заради Боряна Алексиева гората край реката северно от Казанлък я има и днес, но за жалост Боряна вече я няма. В края на 2019 г., след тежко боледуване тя напусна нашия свят, а в гората продължават да се връщат съпруга ѝ и двете ѝ деца – Илия вече на 13 години и Константин на 7.
След смъртта на Боряна, съпругът ѝ Велчо и Нели Дончева от WWF се борят гората да бъде обявена за защитена местност. „След смъртта ѝ на мен не ми се занимава с нищо друго, освен да бъде неин проводник, да довърша нейните дела.”, споделя Велчо. Година и половина бе нужно това да се случи - от възникването на идеята, теренните проучвания, събирането на данни и информация, подготвяне и внасяне на предложението, провеждане на законовите процедури.
Името на защитената местност идва някак естествено. Гората на Боряна. Тя винаги ще бъде част от тази гора.
Снимки на семейството: Добрин Кашавелов, Списание 8