Чавдар Ангелов и книгата му за Тайния генерал

За своята нова книга „Тайният“, посветена на генерал Иван Вълков - казанлъчанин и министър на войната от началото на 20 век, в сутрешния блок на btv говори авторът ѝ, докторът по история и директор на НПМ „Шипка – Бузлуджа“ Чавдар Ангелов. Книгата е дело от труда на д-р Ангелов разработван за дисертация. Тя ще бъде представена в София на 22 юли.

Монографията описва живота на генерал Вълков, който е бил министър на войната в правителствата на Цанков и Андрей Ляпчев, един от организаторите на Деветоюнския преврат, участвал е в потушаването на Септемврийското въстание и по-късно е считан от комунистическа власт за идеолог на т.нар. „Бял терор“, последвал атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 г.

Заглавието на книгата е инспирирано от името на досието с активната разработка за Иван Вълков от агентите на ДС. Те са го нарекли „Тайният“, защото е бил много дискретен, обясни Ангелов.

„Той е неизвестен до голяма степен и за нас, тъй като това, с което историците са се занимавали до този момент с него е основно дейността му като военен министър и то в периода 1925-1929 г.

Тази книга си поставя за цел да представи цялостния му живот, защото той освен като политик има и блестяща кариера като български офицер. Той е първият български офицер, който има две военни академии завършени в началото на 20 в. в Русия, геодезист е по образование“, разказа Ангелов.

Монографията не е опит да изчиства името на ген. Вълков. „Моята цел никога не е била да реабилитирам един или друг“, заяви още Ангелов. И допълни, че генералът никога не е бил забравян от историците и е фигура от общонационален мащаб, но е бил оценяван едностранно.

„Животът на Иван Вълков след 1944 г. е интересен, защото той е нарицателен пример какво се е случва с буржоазния военен и политически елит на България след като БКП овладява властта в страната“. Директорът на НПМ „Шипка – Бузлуджа“ допълни, че е превърнат в „събирателен образ на злото“, определян в книгите като "кандидат за Фюрер" и неговата личност е натоварена с вменяване за вина за много събития и от неговите военни съратници като Кимион Георгиев и Дамян Велчев.

Генерал Иван Вълков има и огромен принос за преместването на военния завод от София в Казанлък. След края на Първата световна война на България са наложени много ограничения в развитието на военния сектор, включително и в производството на оръжия и боеприпаси. Взето е решение Държавната военна фабрика, която се е намирала в София да бъде преместена в провинцията. За преместването ѝ в Казанлък важна роля  изиграва, че това е родния град на генерал Вълков и неговата дума е изиграла решаваща роля.

Източник и снимки: Btv.bg