Птицеглавият тракийски кораб ще презимува на сух док

Атанас Димитров, автор и ръководител на проекта „Археосвят-по пътя на великите“, даде разяснения днес пред медии относно напредъка по построяването на птицеглавия тракийски боен кораб на брега на яз. Копринка.

Проектът се основава на принципите на „Експерименталната археология“ (ЕА) – наука, която както изтъкна Димитров, не позволява шарлатания и ясно  даде да се разбере, че в тази сфера всичко трябва да е реално, като изрази и възмущението си от твърденията, изказани по-рано в медийното пространство, че „на мястото просто се коват някакви дъски“.„Това означава, че в България образованието е достигнало критичната си точка“, подчерта той, но наблегна че ЕА ще даде възможност да се върнем назад във времето и е по-добре да се концентрираме върху напредъка по проекта.

След проведените наскоро стрес-тестове стана ясно, че корабът е изключително здрав и би издържал  дори на удар в скали, което за щастие няма как да се случи във водите на яз. Копринка. Теглото му е 3,5 тона, а дължината 19 метра, без да броим птицеглавите орнаменти в двата му края. Освен това има регистриран рекорд  относно времето за построяването му.

Здравината на кораба ще позволи на борда му да се качват и пасажери-туристи, които не са професионални гребци или моряци. След покриването на изискванията и одобрението на "Морска администрация" и Държавна корабна инспекция (ДИК), община Казанлък ще може да го превърне в туристическа атракция. Казанлък, както подчерта Димитров, е район, наситен с архео-исторически находки.

Първата си проверка корабът вече премина успешно под ръководството на  инж. Янко Червенков от ДИК – доайен на професионалистите регистриращи морски съдове от дърво. Инж. Червенков е и специалистът приел „Резос“, който в момента е позициониран в залива Болата.

Кратка лекция по история изнесе Атанас Димитров във връзка със силуета на кораба:
„Той е точна реконструкция на птицеглавите кораби от древния оказва се барелеф, а не фреска, в Мединет Абу, изобразяващ една от най-древните битки в човешката история- тази в устието на река Нил по времето на Рамзес III, където през 1178 г. пр. Хр. той сразява „морските народи“. Според Димитров корабите от барелефа са онези, с които „морските народи“ опустошават Хетското царство след Троянската война.“

Френски учени- Ем.дьо Рош и неговият ученик  разчитатат йероглифите от барелефа и установяват участниците в коалицията на въпросните народи, като едно от предположенията е за Пеласгите. Както подчерта Димитров единственият начин да се цивилизоват древните народи от онова време е придвижването по вода, така че не бива изобщо да се изненадваме от мореплавателните им умения.

Дървото използвано за мачтата е бял бор, пренесен от „Слънчев бряг“, на другия край на язовира. След изсъхване, дървото става много здраво и леко. Килът е от цяло парче дърво, снадките са с дървени дибли.

В момента тече изработката на „ветрилото“, „птичите глави“ и други детайли от конструкцията на кораба, като всичко се прави в строго съгласуване с историческите факти.

Предположенията, относно избора именно на птича глава, а не друг символ, за украса на кораба, се простират от птичи ята до корморани (опустошаващи всичко по пътя си). Изборът, както изтъкна ръководителят на проекта, се губи дълбоко назад в историята, но той се надява, че ЕА ще даде отговор и на този въпрос.

По отношение пускането на вода на кораба, който все още няма име, Димитров разясни, че умишлено е било забавено, така че да не се случи по време на Тракийските празници, като по този начин в настоящия момент му се обръща подобаващо значимо внимание.

Предстоят довършителни работи по кораба. По принцип в този тип корабостроене нещата се получават в рамките на 2 месеца, но настъпващият зимен сезон ще попречи това да се случи тук. Тепърва има да се изглаждат ръбовете по кораба, а между ребрата да се поставят и напаснат дъбови връзки, в които да се позиционират веслата, направени от черен бор. Шпунтовият пояс ще бъде изграден от дъбови дъски, които обаче ще се монтират следващата година, за да не се превърне корабът в корито през предстоящите дъждовни сезони. Това би причинило бързо гниене. 20 дни преди пускане на вода трябва да му се набият калчища и той да се намаже с боров катран. Така корабът става водонепропусклив. Самото „пускане на вода“ ще се извърши през някой от празниците на града догодина, вероятно през май.

За екипаж са предвидени гребци от НСА (по 8-10 човека на всеки борд) и трима ветроходци. Ще бъдат предвидени и спасителни жилетки, помпи и пр., каквито са изискванията на ДИК.

Практиката в другите държави е на подобни плавателни съдове туристите да се качват само, за да разгледат, но при нас, за първи път туристи ще могат да извършват плаване, под ръководството на отлично подготвения екипаж, като любителите на екстремния туризъм ще могат, след преминат курс, да осъществяват и специално подготвено посещение, комбинирано с други атракции.

В хода на плаванията ще се извършва и много научна дейност. Предвидена е работа със студенти от Глазгоу и Прага.
На въпрос не се ли страхува, че проектът му няма да оцелее до догодина изложен на открито, Атанас Димитров обясни, че корабът в настоящия му вид вече е пренесен на територията на "Морския клуб" на общината.