Птицеглавият тракийски кораб “Одрис“ ще заплава догодина в язовира над Севтополис

Водната птица от шлема на СЕВТ III ще украси новия птицеглав тракийски кораб, който на принципа на експерименталната археология ще бъде построен на брега на язовира край Казанлък до древния Севтополис. Птицата ще бъде разположена както на носа, така и на кърмата, тъй като особеността на кораба, пригоден едновеременно за морско и речно плаване е симетрията на двете му страни. Това разкри днес пред казанлъшките журналисти Атанас Димитров, ръководител на проекта.

Основният етап по проекта е вече преминат. Приключило е проучването за точния вид на кораба по артефактите запазени от XI в. пр. н. е. Експерименталните археолози ще се опрат изцяло на образите от фреската в Мединет Хабу. В гробницата на Рамзес III в Долината на царете в Египет е отразена победата на фараона над коалицията от морските народи, сред които археолозите доказват, че единият от корабите е тракийски кораб на одрисите – племето, на което след 7-8 века ще стане цар Севт III.

Отново на база тази фреска ще бъдат реконструирани и бойните атрибути на гребците-войни на нашия птицеглав кораб, който засега е с работно име „Одрдис“ – по името на родоначалника на народа на далеч по-късния Севтополис.  Шлемовете са с рога и биволски уши (впрочем образ, който откриваме и в купола на Казанлъшката гробница- б.р.), а войните ще бъдат въоръжени с две копия – интерсен от археологическа гледна точка елемент.

За самото строителство на кораба, също се е достигнало до напреднал етап, обясни режисьорът и автор на бъдещото първо българско ТВ Риалити „Траките“ Атанас Димитров. Поредицата започва от 15 септември по БНТ като част от “Terra Incognita / Непозната земя” и с участието на студенти по археология от български и чуждестранни университети ще показва как се изработва кораба, включително и как се лее метала, как се правят сечивата, как се хранят майсторите, войниците, как ловят риба и пр.

Материалът за кораба също е уточнен – дъб от общинския горски фонд, който вместо за печките на казанлъчани ще бъде предназначен за кораба. „От хиляди години по нашите земи дъбът е бил най-разпространеното дърво, той е бил тук господарят“ – подкрепя идеята и инж. Пенко Говедаров, който стопанисва общинските гори край язовира.  Дъбът и медта са били и основните материали, с които са търгували траките с гърците и за което са строели корабите си да са плавателни за река и море, разказа Атанас Димитров. Севтополис е бил изграден на завой на плавателната в III в. пр. Хр. Тунджа и е имал търговско пристанище. Освен търговски, обаче тракийските кораби са били и бойни и моряците са били едновременно и войни – нещо характерно и важно за времената на Античността.

Корабът „Одрис“, ще бъде малко по-голям и по-тежък от „Резос“ - първия изработен от „Археосвят“ по метода на експерименталната археология, който сега е атракция край бреговете на Каварна в Черно море. Нашият кораб ще бъде дълъг близо 19 метра и тежък близо 10 тона, като ще бъде и птицеглав, разбира се, за разлика от Резос.

Всичко в Одрис ще бъде направено по начина, по който са го правили траките – с дървени сглобки, дървени дюбели, а киловата част, дъбът за която е вече приготвен, ще се дълбае с бронзови брадви. Тук, обаче, археолозите-експериментатори възнамеряват да приложат технологии и материали пренасящи в тракийската и египетска технология на корабостроене. Като едновременно ползване на битум (петролен продукт) и борова смола и включване на някои елементи от акация в кораба Одрис. Повод е освен фреската доказваща как тракийските бойци след Троянската война са нашествали из средиземноморието, вкл. и срещу цивилизацията в устието на Нил, но и хипотезта, че при тази активна търговия и война между морските народи на траките им се налагало да ремонтират корабите си и край Нил, където няма дъб, а се ползвала чудесната за кораби египетска акация. 

Веслата вероятно ще бъдат от смърч, защото е много по-леко от дъба дърво. Те ще са около 10-12 от едната страна. На мачтата ще бъде реконструирано „гнездото“ – плетен кош за наблюдателница. А платното ще бъде изтъкано по всяка вероятност също на ръка, отново от естествените и доказано археологически отглеждани от одрисите лен или памук.

Догодина в началото на лятото, реконструкцията на кораба по метода на екперименталната археология ще бъде вече разположена на открито край бреговете на язовир „Копринка“ и ще бъде ежедневна атракция за туристите. Когато корабът бъде завършен, той ще бъде освен плаващ атракцион и напълно годен за плаване в река и море, абсолютно истински, не бутафорен, при това автентично реконструиран тракийски кораб, уверява ръководителят на проекта Атанас Димитров. 
 

Kazanlak.com