Изборът на Казанлък като център за провеждането на XIII Международен конгрес по тракология е „удар в десятката“ от страна на организаторите, тъй като е привлякъл най-многобройния състав учени от цял свят за 12 години досега – сподели на пресконференция днес проф. Васил Николов, зам.-председател на БАН.
Огромният интерес към конгреса от учени от 25 държави се дължи до голяма степен на притегателността му като наследник на Севтополис, известността на гробниците, но и самият град е чудесен – подчерта проф. Петър Делев, председател на организационния комитет. „Радваме се, че взехме това решение конгресът да се проведе в Казанлък защото градът е чудесно място за провеждането му, с наличната инфраструктура, хотели, музеи и паметници наоколо, чудесното отношение на местните власти, наличието на хубав и силен музей, който е опора в подготовката на такова мероприятие. Но и самият град е чудесен, атмосферата в Казанлък е чудесна и нашите гости се чувстват още от първия ден много добре.“ – посочи проф. Делев.
В Казанлък се работи активно от страна на местните власти за опазване и съхраняване на културното наследство, похвали на свой ред домакините от Община Казанлък зам.-министърът на културата Амелия Гешева, като подчерта, че е впечатлена от завишения брой туристи посетили нашите музеи със 100 000 за последната една година.
За включването на социализираните вече тракийски гробници от Долината на царете край Казанлък в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, редом с Казанлъшка гробница, се работи активно в момента в Министерството на културата, посочи зам.-министър Гешева. Пълното съдействие за това от страна на Националната комисия на ЮНЕСКО заяви днес в Казанлък и главният секретар на комисията Искра Андреева.
Много поколения археолози са се изредили и ще продължат да работят в проучванията на тракийското наследство в Казанлък, увериха археолозите траколози, но подчертаха, че разкриването на нови обекти е свързано и с последващите действия по опазване, съхраняване и социализация на намереното, затова археолочгическите открития трябва да се правят внимателно.
Не е затворена страница и проучването на Севтополис, който крие още загадки и десетки неизследвани страници за учените, включително в архивите на БАН и в казанлъшкия музей – посочи доц. Христо Попов, зам. директор на НАИМ при Българската академия на науките. Но да си представяме, че ще източим водата на язовира и ще го проучваме на място и ще го отворим за посещение е нереалистично – подчерта доц. Попов. Проучването на Севтополис може да продължи с интердисциплинарните методи, с които съвременната наука разполага, обясни археологът.
Интердисциплинарните проучвания на траките от археологията до нумизматиката, езика и митологията са особената характеристика на XIII Международен конгрес по тракология, чийто домакин от днес до 7 септември е Казанлък.
Все още не е известно какво научно сензационно или поне значимо откритие ще бъде представено по време на докладите. Но за скорошна археологическа сензация близо до Казанлък издаде предварително тайната днес пред нас доц. Христо Попов.
В граничната зона между Казанлъшката долина и Пловдивското поле в Средна гора, археолозите са открили резиденция на тракийски владетел от IV в. пр. Хр., датирана преди Севтополис. Тази тайна досега тракийска резиденция предстои да бъде проучена и разкрита в рамките на една до две години.
Kazanlak.com