11:02 | 15 септември 05 2383

"Всеки е много или малко чешит"

На 16-ти септември тази година известният казанлъшки писател Иван Събчев навършва 85 години. Кореняк казанлъчанин той завършва висшето си образование в Софийският университет през 1943 година. След това е работил в София, Сливен преди окончателно да се завърне отново в Казанлък. Той споделя, че единствено любовта към родния град, към хората и природата, към атмосферата, го е върнала отново тук, твърдо решен да остави нещо от себе си, да бъде полезен културния и стопански живот на Казанлък. И е факт, че Иван Събчев оставя следа в Казанлък. Тук той работи в сегашното предприятие "Катекс" и завод "България", личен сътрудник е и на обявения за кмет на 20-ти век Станчо Коев, пише книги, създава самодеен сатиричен театър в "Катекс", за който разработва естрадно сатирични спектакли. В състава на тази трупа той се изявява като художествен ръководител, постановчик, режисьор и актьор. Събчев си сътрудничи и с читалище "Искра" като с ръководителя на сатиричния театър Жоро Николов написват спектаклите "Бай Ганьо не важи" и "Пунтове" - драматизация по разкази на Чудомир и одобрена от него.
Първия си досег с писането Иван Събчев прави в 7-ми клас, като част от редакционната колегия на първия ученически вестник на казанлъшката смесена гимназия - вестник "Абитуриент". След две години той дава първата си дописка във вестник "Искра". Пръв негов редактор, не само в журналистическата, но и творческата му работа, става Чудомир.
За работата и познанството си с Чудомир Иван Събчев споделя: "Познавам Чудомир от малък, съпругата му - Мара Чорбаджийска ми беше класна ръководителка в прогимназията. Относно факта, че той е първият ми редактор, мога спокойно да заявя, че той даде, така да се каже "зелена светлина" на журналистическата и творческата ми дейност. Той беше редактор не само на първата ми дописка публикувана в сериозен, тоест в неученически, вестник, но той беше и първият редактор на мое стихотворение "Когато месецът изгрява". После с него сме се срещали често, най-вече във връзка с "Пунтове". Когато отидох да го попитам може ли да взема негови творби и да направя драматизация по тях, първото нещо, което той направи беше да извади няколко папки с подобни опити на различни други автори и каза - "Може, но ето ти ориентир как да не пишеш!". В последствие материалът който написахме му хареса, одобри го. Прекрасни впечатления имам от него, за мен той беше много добър човек."
Всичко това импулсира младия писател и слага начало на бъдещата му творческа дейност. И така вече 60 години името му се среща под дописки, информации, интервюта, разкази, стихотворения, фейлетони, както в местния така и в областния и централен печат. Когато през 1995 излиза първата му литературна книга "Чешит парад от стария град Казанлък" някой казанлъчани възкликват -това е книгата, която отдавна чакахме. Признава, че идеята за тази книга му идва от подслушан между стари казанлъчани разговор. Интересът е голям и това вдъхновява Иван Събчев, за период от около десетина години, да издаде още шест книги: Още две от поредицата "Чешит парад", "Усмивката на Жоро", "Хайде на стъргалото", "Балканският шампион", "За всекиго по нещо и сериозно и смешно".
"До преди да издам първата книга от поредицата "Чешит парад" не бях се замислял да пиша такъв тип книги. Усещах че мога да пиша, харесваше ми, а след като получавах признание и дописките ми се публикуваха, това ме окуражяваше и не съм спирал заниманията си с журналистика. Дакато работех в завод "България" имах възможност да правя научни разработки по организацията на производствената дейност, които по-късно бяха и база за книгата ми "Себестойност на продукцията в промишленото предприятие". През периода в който бях сътрудник на Станчо Коев написах книгата - "Икономическо развитие на град Казанлък". Вече споменах за драматизацията по Чудомирови разкази "Пунтовете", в сътрудничество с Жоро Николов написахме и спектакълът "Бай Ганьо не важи". Но това бяха все неща свързани и в известен смисъл продукт на работата ми, било то в някое предприятие, в общината или заниманията ми свързани с читалище "Искра". Идеята за "Чешит парад от стария град Казанлък" се роди наистина от един подслушан в София разговор между стари казанлъчани. С написването й обаче се захванах доста по-късно, но съм доволен че го направих. И тогава и за следващите книги, и сега, водещ беше факта, че е нужно да се опише онова време, онези хора и събития, места случки, които дават облика на стария Казанлък. Тези пръски от миналото трябваше да бъдат съхранени за поколенията, колорита на времето не биваше да потъне в забрава." - разказва за писателската си дейност Иван Събчев.
Известният казанлъшки писател споделя още, че всеки е много или малко чешит, но за да станеш голям чешит се иска повече майсторлък. Въпросът не е просто в хитрината - чешита е добронамерен, контактен, добродушен. Има и отрицателни черти разбира се, но в моите книги се старая да изтъквам преди всичко другите и да смекчавам подобни недобри характеристики. Имал съм и случаи в които някой от описаните от мен личности са споделяли, че след моята книга определено са получавали повече уважение в обществото.
Дали самият аз съм "чешит", в пълния смисъл на думата, не знам, но имам медал "Чешит І-ва степен", връчиха ми го на една от премиерите на моя книга. Със сигурност за себе си мога да разкажа обаче доста куриозни случки. Едно от най-куриозните неща в живота ми е следното стечение на обстоятелствата. От малък съм голям любител на спорта, бил съм състезател по лека атлетика, стрелба, организирал съм много спортни прояви. Това е една от причините да съм пълен въздържател, никога в живота си не съм палил цигара и не съм пил алкохол. Бил съм председател на много дружества и много колективи, само на едно не ме допуснаха да стана председател - на дружеството на въздържателите. Не ме избраха именно защото съм пълен трезвеник. А кандидата който избраха заяви на събранието: "Въздържател значи, не да не пиеш въобще, а да се въздържаш и да не се напиваш." Може би са се притеснили, че ако аз стана председател тържествата ще се превърнат в лимонадени банкети".
Още много може да се говори за Иван Събчев като писател, журналист, културен и спортен деец. Безспорен факт е обаче, че делото му и личността му са оставили следа в живота на града, че почти няма казанлъчанин, който да не го познава или да не се е докосвал до някой от неговите майсторски обрисувани герои.
Нека му пожелаем още дълги години творчески и житейски успехи. Нека острият му поглед продължи да търси и наблюдава чешитите на Казанлък, нека перото му да обрисува майсторски още десетки образи!
Долина