МАЙКАТА

Тя стои на каменния пиедестал и ден и нощ, в дъжд и сняг, потънала в скръб, със скръстени от мъка ръце, с черна забрадка, изваяна до кръста от белоградчишки камък под сръчните ръце на талантливия художник-скулптор професор Иван Лазаров. Този уникален паметник на изкуството и културата е издигнат от признателните жители на Павел баня в памет на загиналите в балканските войни. Той е на площада до читалищния дворец и напомня за онези горчиви години, залели в ужас младото село Павел…
Понесли със стоицизъм несгодите на Освободителната война и суровата балканска зима на 1877 - 78 година, нашите деди-мъченици се завръщат голи, боси, гладни и болни по родните си места. Заварват близките си хора изклани, домовете съборени, изгорени, овъглени - навсякъде пустош. Захващат се с яд и ентусиазъм в ранната пролет на 1878 година да полагат с непосилен труд основите на своите домове и дворища. Години трудни, мъчителни, години на съзидание. Открили училище, създали читалище, павелци поемат пътя на икономическото и културно развитие на селището. Но отново ги сполетява беда. През 1912 година започва войната и на фронта падат убити трима души. В следващите години: 1913 - десет, 1915 - един, 1916 - тридесет, 1917 - шест, 1918 - седем или общо 57 души убити. При този голям брой загинали всяка къща била зачернена. Търгували майки и бащи, деца и невести, братя и сестри. Така назрява идеята за издигане паметник на загиналите. Създава се комитет начело на който застава Тодор Николов Караваневски - млад, буден и енергичен мъж, народен представител и автор на десетки книги и статии, издавани по онова време. Направих библиографска справка и се натъкнах на книгите: "Предколедни тъги", "Есенни рози", "Дъждовни капки", "Тъгите на балкана", "Розовата ни култура", "Селяните", "В затвора" - преживелици, "Тодор Мазаров и творческия дух на българина" и още други, които не се намират в читалищната и училищна библиотеки. Книги, които са непознати на днешните интелектуалци на Павел баня. Тодор Караваневски познавал от близо и бил личен приятел на скулптора Иван Лазаров. При уговорена среща Караваневски запознава подробно скулптора с идеята за издигане паметник на убитите във войните. Въпреки ангажиментите си, Лазаров се заема с проектирането и създаването му. Видният професор Иван Лазаров е създател на много паметници в България, но нека споменем само паметника на Васил Иванов Кунчев - Левски в Пловдив и "Майката" на гроба на Димчо Дебелянов в град Копривщица, за да добием представа за неговото величие. В скоро време художникът-скулптор Лазаров е готов с проекта и макета на бъдещия паметник. Той бил приет със задоволство и одобрен единодушно от всички жители на селото. Тъй като Павел баня била снабдена с чиста и студена балканска вода четиристенния обелиск (пиедестал) на който са написани имената на убитите и бюста на майката са поставени на изградената каменна чешма с лъвска мраморна глава, от която тече безспирно вода за пиене. Паметника се открива тържествено през 1923 година. Всяко визуално съприкосновение с оригиналния бюст на "Майката" те кара да се загледаш и замислиш и да почувстваш скръбта която повява. На лицевата част на паметника имаше издълбан надпис със следния текст:
Войната, против нея бяха,
но когато честта и законът родни
ги на смърт призоваха,
в ужас и безумства герои
доблестни те умряха.
Поклон. Павелци.  

Надписът стоеше и всеки, който идваше в Павел баня и отиваше да пие вода на паметника го прочиташе. А Димитър Христов Чорбаджийски - Чудомир обичаше много да идва тук при брата си Георги и винаги се отбиваше да си накваси устата с бистрата студена балканска вода. След това се изправи и дигне глава към “Майката” и дълго я съзерцава с премижени очи и добави тихо на себе си - "такава има в Италия". Искаше дори да я купи за музея при читалище "Искра" гр. Казанлък, като на нейното място се постави копие на творбата. Надписът обаче беше заличен и се забрави. В навечерието на 100-годишнината от създаването на Павел баня и обявяването му за град скулпторът Копчев от Казанлък постави три камъка - паметни знаци за увековечаване на хубавото курортно градче Павел баня. А на мястото на заличения текст издълба с длетото маслиново клонче. Преди десетина години управник подмени пиедестала, под предлог, че стария оригинал бил повреден. Направи се нов, а стария стои заключен в читалището. Имената на убитите са издълбани със същия шрифт букви. Но текста на лицевата част не е написан, понеже бил забравен, никой не го помнел и не се знае какво гласи. В моето бележниче от 50-те години на миналия век го намерих записан и го предлагам сега за дознание на общинската културна администрация и читалищна управа. Ако се намерят сили и средства ще бъде хубаво да се възстанови текста на паметника "Майката". Аз обаче вярвам, че когато тази моя статия достигне  до Кмета на общината г-н Станимир Радевски, неговия неспокоен дух ще трепне и ще стори необходимото да се възстанови забравения оригинален текст. За да остане на бъдните поколения, такъв какъвто е бил проектиран и направен паметника от професор Иван Лазаров по желание на признателните павелбанци.
Слава, вечна слава на героите.
Поклон.
Кореспондент Христо ПОРОВ