Лалчо Попов : Въпреки всичко, останах верен на себе си

Естетиката спомогна много за разширяване на моите научни хоризонти, помагайки ми да усвоя по-задълбочени знания по философия, теория и история на изкуството, както и повече знания по теория и практика в основните сфери на естетическото възпитание. И най-вече естетиката за мене беше възможност и основа за интеграция с първата ми специалност – български език и литература, предвид бъдещите ми планове при извеждане на челен методически опит. Жалко е, че в новата програма на СОУ и профилираните училища тази специалност вече не беше застъпена в програмата.

Благодарение на тези разнообразни форми на квалификационна дейност по-късно в моята ежедневна урочна работа аз успешно прилагах и експериментирах нови методически и структурни форми в литературното обучение : уроци-диспути, уроци-семинари, интеграция на литературното обучение с литературните музеи и прочие. По такъв начин аз успешно се вписвах в дейността по глобалния проблем , по който колективът на училището работеше в продължение на тези 10 години – от 1981 до 1990г., а именно “ Интензификацията на учебния процес чрез разнообразни форми на учебна и извънкласна дейност”. По-късно на базата на тази дългогодишна практическа работа трябваше да пристъпя към обобщаване и систематизиране на всички впечатления и наблюдения предвид бъдещото извеждане на челен педагогически и методически опит.

Най-високото признание, което получих за успехите в моята научна и методическа работа в учебно-възпитателния процес по български език и литература бяха предложенията на Окръжния инспекторат да участвам в Националните педагогически четения на общинско и регионално ниво с обобщаване и популяризиране на ценен педагогически и методически опит. Особено държа на високата качествена оценка, която получих на три пъти от екипа на журито п овреме на окръжните педагогически четения в Стара Загора като етап от Националните педагогически четения 7 през 1976г. на тема “Повишаване самостоятерната познавателност на учениците по български език и литература чрез разнообразни форми на урочна и извънкласна дейност”, “Интеграция на литературното обучение с различните видове изкуства / на базата на интеграцията между литература и естетика/ през 1984г.; “ Интеграция на литературното обучение с литературните музеи” през 1984г.

Ако трябва да бъда искрен пред себе си, бих вметнал, че успехите, които постигнах през тези години в моята учебна и методическа работа по български език и литература бяха възможни благодарение на всички споменати вече фактори, стимулиращи моето педагогическо и професионално израстване, но и за съжаление постигнати въпреки многото елементи на негативизъм, които съпътстваха моето обкръжение. Защото през всичките тези години трябваше да се сблъсквам понякога с прояви на недоверие и скептицизъм, на завист и неискреност, на субективизъм и преднамереност, на явна несправедливост, когато в някои случаи се недооценяваха или омаловажаваха успехите и признанията, които вече бях получил в публичното пространство било то от ръководството на училището, било то от страна на инспектората или на някои колеги.

Важното за мен обаче беше, че въпреки преживените огорчения, въпреки ударите под кръстя съумявах да се изправя, да преодолея по някакъв начин тези прояви на негативизъм, за да остана верен на себе си и да не напускам посоката, която съм избрал. Защото моите успехи бяха наистина изстрадани.

Благодарен съм на съдбата, че въпреки наложените ми обстоятелства, не успях да се пречупя, не обърнах гръб на професията си. Защото дълбоко в мене продължаваше да блещука пламъчето на вярата, че съм избрал верния път и трябва да го отстоявам, каквото и да ми струва. За това особено ценя две прояви на обществено доверие и признание, които получих в края на 80-те години. През 1988г. на общоградско профсъюзно събрание, в което участваха делегати от всички учителски синдикални организации на казанлъшките средни училища, бях номиниран и избран за член на Националния съвет на учителите заедно с още двама мои колеги – изтъкнати учители в града – Христо Лесов и Теодосий Теодосиев. Тогава за пръв път в развитието на националното образование беше изградена такава структура – консултативен орган на Министерството на народната просвета, който имаше своите секции във всички окръжни градове в страната.

Той имаше за задача да проучва, обобщава и предлага на по-високо общорепубликанско ценни идеи и препоръки на синдикалните организации по места на органите на МНП по време на своите национални и регионални сбирки в София, Варна и Стара Загора. За съжаление след демократичните промени през 1990г. по неизвестни причини той престана да съществува, въпреки че беше плод и инициатива на демократичните идеи на българските учители.

През 1989г. бях номиниран и удостоен с друго високо педагогическо длъжностно звание – старши учител , заедно с други мои колеги по време на тържественото събрание в навечериет он Деня на славянските първоучители – 24 май. Особено се гордея с тези две обществени признания, защото те убедително доказаха, че си е заслужавало да се отдам на професиата си, че моите усилия и амбиции, че моят труд на полето на родното образование заслужено получиха такава висока оценка. Защото въпреки всичко останах верен на себе си.

Лалчо Попов