Вековната врата на училището се оказа трудна за преодоляване преди 35 години

Леденият януари на 1969г. Трето денонощие продължава виелицата, която затрупва с големи снежни преспи пътищата към Казанлък и Стара Загора. Никога не съм си представял, че разстоянието от 45 километра между Шейново и Стара Загора ще се окаже толкова трудно за преминаване. Едно кошмарно пътуване, което продължи 12 часа. По щастлива случайност след двучасово чакане на спирката пристигна един заблуден автобус от Дунавци, който по чудо беше пробил през преспите и насрещния северен вятър. Нямах друг избор освен да поема риска, защото на другия ден сутринта трябваше да бъда в едно старозагорско училище, където щеше да се проведе писменият конкурсен изпит по литература…

С големи усилия един трактор “Беларус” успя да изтегли автобуса до Крън, където бурята беше малко поутихнала. От там автобусът продължи самостоятелно до града. На автогарата в Казанлък ни очакваше ново притеснение. Получихме тревожно съобщение, че са спрени всички пътнически превози до утихване на бурята и че шосето през Средна гора се е обърнало на ледена пързалка. Тревогите и притесненията продължиха и на ж.п. гарата, където се оказа, че софийският влак за Бургас се движи с два часа закъснение и че най-после, когато пристигна и продължи до гара Тулово, където трябваше да сменя влак за Стара Загора, мислех че премеждията ми са останали назад. Напротив, около стотина пътници, за които се оказа тясна чакалнята на старата гара Тулово, бяха неприятно сюрпризирани от ново съобщение, че поради сложни атмосферни условия влакът от Русе за Стара Загора се движи с няколко часа закъснение и никой не е в състояние да определи дори приблизителния час на пристигане…

Най-после от гара Гурково пристигна полупразен работнически влак, който пое пътниците за Стара Загора. После казаха, че в едно съседно купе жена в напреднала бременност получила родилни болки и след като влакът едва изпълзя по височината към гара Змеево от там алармираха “Бърза помощ” да осигури чакаща линейка на гара Стара Загора. В града бурята беше вече утихнала. Само снегът продължаваше да затрупва пустите улици. Минаваше 10 часа вечерта.

В мразовитото утро на другия ден в 8 часа ни посрещнаха в училището, където трябваше да се проведе изпитът. След като провериха списъка с учители, подали документи за конкурса, се оказа, че някои колеги не са успели да пристигнат поради лошото време. Трябваше да преглътнем и съобщението, че за тяхното неявяване окръжният инспекторат не носи отговорност и няма право да насрочва допълнителен конкурс. В студената стая, където парното не работеше, писахме с палта и ръкавици. Имах късмет, че ми се падна тема върху поезията на ХРисто Ботев – същият автор, който ми се падна и на кандидатстудентският изпит в университета.

Две седмици по-късно получих дългоочакваното съобщение, че съм издържал успешно писмения изпит, както и покана от Бончо Христов – тогавашният инспектор по български език и литература, че трябва да се явя пред комисия от специалисти, които са оценили моята писмена работа и да изтегля билет с темата и датата на урока, който трябваше да изнеса заедно с напълно непознати за мене ученици в СОУ “Максим Горки” в Стара Загора. Оказа се, е най-трудното изпитание в щурма към вратата на средното училище тепърва предстоеше…

Лалчо Попов