Цветан Георгиев: Розата е царствено цвете, създадено да се подарява на жените
- Притеснително ли е за един мъж да носи име на цвете?
- Никога не съм се притеснявал от това. Харесвам си името.
Още повече, че то не е на определeно цвете, а на цяла кошница с цветя.
Изглежда по-красиво и по-несамотно.Само едно цвете е някак самотно, докато Цветан със сигурност означава много цветя. При това за отбелязване е, че семейството ми е избрало без големи спорове моето име- кръстен съм на дядо си Цвятко.
-Имаш ли любимо цвете като си личен именник на Цветница?
-Обичам фрезиите. Миришат много свежо, на пролет. Розите са хубави. Пък и как да не ги харесвам, като съм роден в Казанлък. Та нима има местен, който да не харесва рози? Обичам цветята и ако ме питаш дали има такова, което не харесвам- няма такова. Цветята са за това- да ни радват, да споделят с нас приятните ни поводи. Аз обичам живите цветя. Не се натъжавам, когато ми подаряват цветя, нали нося тяхното име. Но ако си решила да ми правиш подарък, обичам живите цветя в саксия.
-Ти какво цвете подаряваш на жените? Или иначе- с каква китка ги сваляш?
- Подарявам определено рози. Обичам и нетрадиционни малки букетчета- таменужки, синчец, невен. Но розата е царственото цвете- то сякаш е създадено да се подарява на жените. В самата роза има някаква осанка. Пък и цветя се подаряват на хора, които обичаме. А и цветятата са различни, като жените. И цветята някак изразяват различен характер- забелязала ли си, че няма две еднакви рози, колкото и да търсиш. Същото като с жените- може би и затова се приема, че розата е универсално цвете за жените- можеш да подаряваш на всяка жена роза и всяка роза ще е различна, единствената, само за тази жена.
- Ти си “потопен” в информация, дишаш този въздух, кажи що за цветя живеят в Казанлък? Ако трябва да оприличим живеещите в района с някакво цвете, какво ще то?
- Казанлък е много интересен град, има аромат, своя собствена атмосфера. Дори хората по улиците на града имат някак си по-различни физиономии. Ако спреш за малко например на ж.п. гарата и наблюдаваш слизащите и заминаващите, няма как да не познаеш местните. Винаги ме е учудвало това.
- По какво познаваш ти кои са местните-по мириса, по физиономията, по очите?
- По онова вродено чувство на хората, родени тук да се познават. Имаме различно излъчване от останалите. Но пък Казанлък е много интересен град.Въпреки че малко позагуби от блясъка си в последните години, сега е град, който с много бързи крачки върви напред. Тъжното е, че малко от младите хора на града остават тук и планират живота си тук.И така както е тръгнало само след броени години ще се окаже, че ще има криза на образовани хора, компетентни за определени длъжности. Тях просто ги няма. И това вече се усеща.
- Тогава защо наши връстници желаят да бягат от Казанлък, без дори да са опитали нещо тук.? Приемат клишето “ тук няма възможности” и беж- кой по големите градове, кой по чужбина?
- Явно е до манталитет, който вирее тук. Убеден съм, че много хора биха спорили с нас относно възможностите за развитие в Казанлък.
- А ти убеден ли си че няма?
- Убеден съм, че има, но за тези възможности трябва да се вложат прекалено много усилия, време и нерви, като в крайна сметка няма никаква гаранция, че цената, която трябва да платиш си струва. И може би това отблъсква голяма част от младите хора. И те избират големия град. Не че няма тук възможности за развитие, но са свити. Определено. Всичко е въпрос на шанс.
- Ти ежедневно контактуваш на живо с хора от града, от района. Промени ли се по някакъв начин отношението на хората тук спрямо информацията, която искат да получават?
Да, станаха някак по-прагматични. Навремето казанлъчани се интересуваха от всички новини, сега само от тези, които пряко ги касаят. Започнахме да разбираме, че е важно града ни да върви напред и ако не можем да си помагаме, поне да не си пречим. Макар все още да чакаме много неща да ни се случат наготово. Според мен е по-добре да си побългарим, даже ако щеш, да си показанлъчим реченото от Кенеди: “Не питай какво държавата ще направи за теб, а ти какво ще направиш за държавата”. В нашия случай какво бихме направили за Казанлък, независимо къде работим, от коя партия сме и кои сме. Малки неща ни трябват, за да изглежда града ни различно.
Деляна Бобева
