ВЕЛИКИЯТ ПОСТ

От къде води началото си поста? Какво е неговото значение? Какво място той заема в сърцата на хората? Хиляди са въпросите свързани с това явление наречено - Велик пост. Хиляди определения могат да се открият за него. Но едно е това значение, което го прави тачен от хиляди хора. И това е, че големи и малки, в миналото и сега са търсили начин да изразят любовта си към Бог. И признателността си за Великата жертва в името на всички нас - земни и грешни.
"Постът е започнал от послушанието и благоговението пред Бог още от сътворяването на Света. Творецът първоначално благословил човека да се храни с дървесни плодове и растения и едва след Потопа му разрешил да яде месо".
"Постът е установен от църквата още от времето на Св. Апостоли, за да се подготвят духовно вярващите за духовно участие в светлата радост на Възкресението. Той е наречен "велик" поради особената му важност. Нарича се още и Св. Четиридесетница, защото трае четиридесет дни. В него ние подражаваме на четиридесетдневния пост на Спасителя в пустинята". Следваме неговия пример като се опитваме да очистим душата си от лошото що се е събрало в нея, като правим добро и даряваме любов. Търсим правилния път на съществуване и се стремим да допускаме по-малко грехове в житейския ни път. Няма безгрешни на Земята, но затова пък има стремеж греховете в човешкия живот да бъдат минимални. Отваря се душата на човека за истинска братска обич, поема се жадно словото Божие и покълват неговите семена. Великият пост не е просто лишение от даден вид храна, а период, в който човек се опитва да бъде искрен, всеотдаен, обичлив, да раздава ценностите на душата си на другите. Именно това е смисълът на поста - душата да се устреми към Бог. Душата е проводник на връзката с Бог. И тя трябва да бъде отворена за неговото свято учение. И когато сърцето е отворено за словото Божие душата става осветен Божий храм, в който живее и Бог. Бог е светлина, до която човек се опитва да се докосне. И тази светлина става най-ярка когато се съхрани и цени вярата. Защото вярата е ценност, която трябва да се съхранява и тачи не само през Великия пост, а през целия живот, за да е пълноценен той.
"Светата Църква е установила правилата за постене, така че да обновяваме и утвърждаваме нашия духовен съюз с Господа. По време на поста не употребяваме нищо заклано, също и яйца, и сирене, които са плод и произведение на онова, от което се въздържаме".
"По време на Великия пост се въздържаме от ядене не само на месна храна, но и на риба. Разрешава се риба само на Цветница и Богоявление, ако се случат по време на пост. Трябва да се стремим не само към постно ядене, но да избягваме лакомията и изисканите ястия". 
Защото не е важен  вида на храната, а нейната стойност за човека. Поста не е задължение, той е духовен стремеж на вярващите да съчетаят въздържанието от храна с духовния пост. Да изчистим душата си от наслоените грехове и да я осветим с добри дела и праведен живот. Да преоткрием истинската вяра и да съхраним нейните корени в сърцата си.
"Духовният пост се състои в любовта към Бог и ближния, богомислие, четене на Божието слово, молитва, целомъдрие, отдалечаване от разсеяността и боготворение. Само телесния пост без духовен, въздържане от храна без въздържане от страстта не ни е от полза".
Великият пост е едно изпитание за душата и в това изпитание човек трябва да издържи и избегне всичките сложни капани. Силната воля и упоритост ще донесат ценните плодове след сполучливия завършен пост. Човек стремейки се да изведе душата си от греховното падение ще я извиси до висините и ще се докосне до Божието милосърдие. Великият пост е въздържание  от поддаване на погубващите страсти и преоткриване на стойностите на християнското учение. Да се открие връзка с Бог и да се заздрави. Постът е стремеж да се отстрани лошото т. е. да избягаме от дяволските страсти и да ги отстраним от сърцето си. Поста е изпитание, той е стремеж, учение за умножаване на доброто и заздравяване на вярата.
"От древността християните бързали по време на Великия пост да очистят съвестта си със съкрушение и сълзи, молитва и милостиня, изповед и причастие". Искрените сълзи измиват душата ни, изчистват ни от насъбралото се лошо в сърцата ни. Сълзите са като един изцелителен дъжд изливащ се направо от сърцето. Но сълзите без искреност, са сълзи, които просто размиват нашия изпълнен с грехове вътрешен свят. Молитвата е разговора ни с Бог. Нейната искреност и постоянство я прави стойностна в живота на християнина. Единствения начин, по който можем да изпросим Божията милост и да благодарим за получените дарове
Анкета на вестник "Долина" сред десетокласници показа, че младежите свързват великия пост предимно с очистителното и благотворно влияние, което той има върху организма. Действително има и такива, които виждат връзката му с християнството, но предимно с Христовото страдание. Фактът, че Великият пост е преди всичко времето, в което и тялото и душата на християнина се очистват от греховете, за да може човекът да се доближи още до Господ, е потънал назад във времето. Явно, както и повечето християнски празници, така и поста за младите хора днес е просто традиция, изгубила дълбокия си християнски корен. Ето и част от отговорите на десетокласниците:

1. Какво знаете за поста?

- Постът е за хора, които не са вегетарианци, аз съм, затова не постя. По време на него не трябва да се ядат месо и млечни продукти, а само растителни.
- Едно от най-важните неща е, че трае 40 дни. Прави се защото Христос е бил в пустинята 40 дни и се е мъчел почти без никаква храна.
- Почти нищо, знам само, че той е нужен, за да може организмът и душата на човек, за да бъде той пречистен.
- Нещо много хубаво и полезно. Прави се за да се пречисти организмът.

2. Какво е значението му във вашия живот и в живота на хората около вас?

- В моя живот е никакво, защото не постя. Но за тези които го спазват вероятно има сериозен смисъл, щом толкова много време търпят толкова строг режим.
- За мен поста е пречистване. Чрез него хората пречистват организма си.
- За мен това е важно постижение в живота ми - разбрах че мога да устоя пред вкусотиите. Това означава, че имам силна воля и мога да се справя с много неща от живота. Великият пост е начин да се докажем пред самите себе си.
- Аз не постя и малко хора около мен му отдават значение.
- Чрез поста се пречистваме и отслабваме. В днешно време той започва да губи значението си, но в миналото то е било голямо.

3. Назовете поста с една или две думи, които най-точно отразяват отношението ви към него?
- Пречистване и отслабване.
- Чистота и обединение.
- Време посветено на моето добро - вътрешно и външно състояние.
- Пречистване и здраве.
- Вярващо гладуване.
- Необходимост.

Станка Грудева