Петя Пендарева: "Трябват млади хора, с нови идеи, за да излезе българският спорт от кризата"

- За това интервю ви намираме на едно малко нетипично място за спортист - като продавач в магазин, не на тренировка например. С бизнес ли основно се занимавате в момента?
- Не съвсем. Тази година имах малко проблеми и не съм се състезавала, но в момента тренирам за зимния сезон в зала. През март предстои състезание в Мадрид, има и няколко международни, в които ще участвам.
- В Казанлък ли тренирате?
- В момента да, всъщност съчетавам тренировките тук и в Бургас. А след Нова година ми предстоят и тренировки в зала в Атина.
- Това значи ли, че условията в чужбина са по-добри от нашите тук?
- Определено да. В България колкото и да е тъжно липсват елементарни условия - като отопление в залите зимата. Друг е въпросът, че няма една подходяща зала, където да тренираме в този сезон, не само за атлетите, а и всички други спортисти. Но държавата явно предпочита да не влага в изграждането на добри бази тук, а да ни праща да тренираме навън.
- От казаното излиза, че за спорта у нас малко се прави, а в градове като Казанлък е видно, че не се прави почти нищо.
- За жалост е така, в последните 15 години изграденото не се стопанисва, всичко се руши и положението става все по-сериозно. Има бази, и ако те се поддържаха, щяха да носят пари на държавата, да не говорим колко това би улеснило нашите спортисти. Казанлък също не прави изключение от общото състояние, дори тук положението е още по-тревожно. Градът е малък, вярно е че парите от бюджета на общината не могат да покрият всички нужди, но ако се мислеше конструктивно градът ни би могъл да стане добър тренировъчен център. Има подходящи климатични условия, съществува и база. Парите които трябва да се вложат за да се осъществи това наистина не са малка, но явно липсва и желанието.
- Защо според вас се стигна до това състояние, до тази разруха и занемаряването на спорта в Казанлък, град който по принцип има добри традиции в това отношение? 
- Факт е че състоянието на страната като цяло е тежко, но според мен част от проблема се крие и в липсата на подходящи кадри. Едни и същи хора се занимават с това от години, но светът се променя, трябват нови идеи, ентусиазъм и хъс. Трябват млади хора, спортисти, хора с нови виждания и енергия, за да ги осъществят. Чувството с което аз оставам в момента е, че никой не мисли за спорта, а предимно за себе си, това е един остарял манталитет, който не води до нищо добро.
- А къде са тези хора, защо те не се опит да променят нещо?
- В нормалните страни е така - когато един спортист приключи с активната си спортна кариера, той се ориентира към треньорска или ръководна, организаторска работа в областта на спорта. Защото това са хората с най-добър поглед за това какво и как трябва да се направи. Това са доказалите се хора - с постижения и опит, свързали живота си със спорта, все още млади и с достатъчно енергия и идеи.
- В България това май не е много често явление?
- За съжаление е така. Повечето спортисти, както и аз, предпочита да влагат в бизнес, но не свързан със спорта. Такава е действителността в момента - от спорта не се печели, а човек трябва да живее от нещо. Лошото е че така постепенно се убива и традицията децата да спортуват.
- Дали има изход от тази ситуация?
- Всичко се завърта като в омагьосан кръг. Надявам се накрая все пак да успеем да излезем от него.

Долина