На 29 юли в Казанлък: Безплатни изследвания за вирусни хепатити B и C

От 27 юли до 31 юли 2026 г. Регионалната здравна инспекция в Стара Загора организира безплатни изследвания за вирусни хепатити B и C. Инициативата е по повод Световния ден за борба с хепатита, който Световната здравна организация отбелязва на 28 юли с цел повишаване на обществената осведоменост.

Мотото на тазгодишната кампания е „Хепатит: да го разбием!“ (Hepatitis: Let’s Break It Down). Фокусът е върху премахването на бариерите, които пречат да се постигне свят без хепатит, като основната цел е всеки да направи информиран избор относно изследване, лечение и ваксинация.

Лекари консултанти от Дирекция „Надзор на заразните болести“ към Регионалната здравна инспекция в Стара Загора ще предоставят възможности за безплатно изследване на всички желаещи на следните локации:

• на 27 юли 2026 г. в парк „5-и октомври“ в Стара Загора от 11:00 до 13:30 часа;
• на 28 юли 2026 г. пред Община Раднево от 11:00 до 13:30 часа;
• на 29 юли 2026 г. пред Диагностично-консултативен център „Районна поликлиника – Казанлък“ ЕООД в Казанлък от 9:30 до 12:00 часа.

Кабинетът за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН (кабинет № 10) към Регионалната здравна инспекция в Стара Загора ще приема граждани в обявеното работно време: понеделник, сряда и петък от 8:30 до 12:30 часа, както и вторник и четвъртък от 13:00 до 17:00 часа. По време на кампанията ще се предоставят здравно-образователни материали и презервативи.

Какво представляват вирусните хепатити

Сред инфекциозните хепатити особено важно значение имат вирусните. Те се причиняват от хепатитен вирус A (HAV), хепатитен вирус B (HBV), хепатитен вирус C (HCV), хепатитен вирус D (HDV) и хепатитен вирус E (HEV). Тези вируси са хепатотропни (насочени към черния дроб). HBV е ДНК-вирус, а останалите са РНК-вируси. HDV e „фалшив“ вирус – за инфектирането и размножаването му в чернодробните клетки са необходими вирусните частици на HBV.

Основният механизъм на заразяване с HAV и HEV е фекално-оралният. Заразяването става при консумация на замърсени с вирусни частици вода и храна. Хепатит A и E се наблюдават в райони с лоши санитарни условия, липсваща канализационна система и сред хора с лоши хигиенни навици.

Съществува ефикасна ваксина срещу хепатит A, лицензирана и в България, докато ваксината срещу хепатит E е лицензирана единствено в Китай. Острият хепатит A е ендемичен за райони на Азия, Африка и Близкия изток, където най-често боледуват децата. Хепатит E се предава чрез заразена вода в ендемичните региони, а в индустриалните страни – предимно чрез недобре термично обработено месо и месни продукти.

Хепатити B, C и D се предават основно парентерално и по полов път. Заразяване може да настъпи при:

• кръвопреливане и преливане на биопродукти (например човешка плазма);
• трансплантация на органи от заразен донор;
• венозни и дентални манипулации;
• употреба на венозни наркотици чрез общи игли;
• татуиране и поставяне на пиърсинг;
• честа смяна на сексуалните партньори;
• предаване от майка на новородено.

Вирусните хепатити се делят на остри и хронични. Острите завършват с възстановяване на чернодробната функция и клинично оздравяване. При хроничните вирусни хепатити клиничните прояви и лабораторните отклонения персистират повече от 6 месеца. Хронифицират хепатит B, хепатит B и D, както и хепатит C. За инфекцията с хепатит C е характерно бавно прогресиране без ясно проявен иктеричен синдром (жълтеница).

Симптоми и периоди на протичане

Острите вирусни хепатити протичат в няколко периода. Първият е инкубационният, който започва от заразяването до клиничната изява. Той продължава средно 30 дни за хепатит A, от 1 до 6 месеца за хепатит B, от няколко седмици до 6 месеца (средно 35 – 90 дни) за хепатит C, от 2 до 10 седмици за хепатит E и средно 35 дни за хепатит D.

Следва предиктеричният период, който продължава около седмица и се характеризира с неспецифични симптоми като отпадналост, загуба на апетит, гадене, повръщане, тежест и болки в корема. При остър хепатит B често се наблюдават болки в мускулите и ставите, а при остър хепатит A – втрисане, повишена температура и хрема.

Най-характерният признак за иктеричния период е жълтеницата (иктер). Първоначално се забелязва пожълтяване на склерите (бялата обвивка на окото) и лигавиците, което постепенно засяга и кожата. Преди това пациентите установяват потъмняване на урината и по-светъл цвят на изхожданията. Обективно се установява увеличен черен дроб, а лабораторните изследвания показват повишени стойности на чернодробните ензими (ASAT, ALAT, GGT, AF) и на билирубина.

Реконвалесцентният период започва с постепенно отшумяване на оплакванията, нормализиране на цвета на кожата и намаляване на чернодробните показатели.

Типичните симптоми при острите вирусни хепатити включват:

• безапетитие и подуване на корема;
• гадене, повръщане и диарийни изхождания;
• отпадналост, повишена температура, болки в мускулите и ставите;
• тежест в дясното подребрие;
• пожълтяване на очите и кожата;
• потъмняване на урината (често оприличавана на тъмна бира) и светли фекални маси.

Според тежестта на клиничното протичане острият хепатит може да протече леко, средно тежко или като фулминантна (мълниеносна) форма с бързо развитие на остра чернодробна недостатъчност. Фулминантно протичане се наблюдава най-често при остър хепатит B. При него състоянието бързо се влошава – пациентите стават неадекватни, дезориентирани и от тях се носи специфичен чернодробен дъх. Наблюдават се кръвоизливи по кожата или активно кървене от кухите органи. Прогресивното отпадане на чернодробната функция може да доведе до кома и фатален изход.