ДА СЕ ЗАМИСЛИМ ЗА КРИТЕРИИТЕ

Клубът по алпинизъм "Казанлък" отбеляза в края на миналата седмица своята предюбилейна 44-годишнина с едно впечатляващо присъствие. Да уважи събитието в града пристигна Дойчин Боянов, българинът, който пръв качи най-високия връх на планетата Земя - исполина Еверест, без кислороден апарат. Името на това младо, 28-годишно момче, вече е записано със златни букви в историята на националния и световния алпинизъм. Всичко това се случи по време на националната експедиция "Еверест-2004" през май тази година, тоест, изминали са само 6-7 месеца от събитието, за да бъде забравено. Другият българин, който качи върха без кислород Христо Христов, загина трагично при слизането. Споменаваме трагедията, за да се разбере още по-ясно, че стореното от Дойчин Боянов е ни повече, ни по-малко равно на подвиг и достатъчен повод, да се гордеем, че сме българи. Но не за това ни е думата. Свидетели сме, и то доста честичко, в града ни да пристигат кой знае от къде, световно, национално, областно, общинско, че и селско неизвестни персони, които свикват шумни пресконференции, приказват врели некипели, тоест - глупости, правят публично реклама на неизвестността и простотията си, на всичко отгоре (поради остапбендерската си находчивост!) често биват удостоявани с присъствието на отговорни фактори от управлението на Общината. И какво излиза? На триците скъпи, на брашното евтини. Може да е грешка и на организаторите на срещата с Дойчин Боянов, но така или иначе в салона не се видя отговорен представител на Общината. А този младеж, прославил България по света, трябваше да бъде посрещнат респектиращо и с уважение, каквото безспорно заслужава. Закономерно възниква въпросът за критериите. Явно в тази насока трябва да се поработи по-сериозно. Крайно време е да се научим да можем да делим житото от плявата. Иначе ще изглеждаме смешни. 
Емил Пенчев