Ловът не е само мъжко хоби, вече

Сред редовите членове на Ловно-рибарското сдружение “Сокол” в Казанлък жените все още се броят на пръсти, но младостта напористо си пробива път, включително и откъм представителките на нежния пол. В случая иде реч за Ивелина Стайкова, която вече трети сезон изпробва ловните си умения и късмет с ловците от дружинката в Шипка.
“Сама реших да стана ловец. Аз съм от Крън, но се омъжих в Шипка. Съпругът ми Диан и свекърът Стефан са потомствени ловци, от стар ловджийски род. Вкъщи освен за работа, най-често се говори за лов. Как да остана настрана, нали съм част от това семейство. Ловувам с пушка ИЖ-58, 16-ти калибър и повече обичам пернатия лов, но сега е сезонът за лов на едър дивеч и ако ми се случи да излезе глиган на пусията и дай, Боже, го отстрелям, ще го отчета като незабравимо преживяване. Кой приготвя дивеча в семейството ли? Аз, кой друг. Скубя, чистя, готвя за цялата къща. У дома е празник, когато ловът е успешен. Много съм благодарна на моя съпруг, защото той е не само добър ловец и точен стрелец, но и внимателен мой учител в ловния занаят – изповядва Ивелина.- Женени сме вече осем години и в съвместния ни живот, когато е ставало дума за лов, винаги съм запомняла споделеното от Диан, от свекър ми и от техните колеги ловци.” За очакванията си от настоящия сезон напористата ловджийка споделя: “Като всеки млад член на дружинката и аз мечтая да се запиша с ловен трофей тази зима, да получа “кръщение” и да спечеля доверието от страна на по-старите и по-опитни ловци. Истина е, че ловът е труден, специфичен и скъп вид спорт. Но в него има едно важно предимство – общуването с природата. Няма друга сила, която да ме кара толкова често и с такава охота да се сливам с природата, да се докосвам до нейните тайни и неповторима красота. И още – ловът не е само да взимаш, трябва и да даваш – трябва да помагаме за оцеляването на дивите животни в природата.”
Освен всичко друго, Ивелина Стайкова е избрана и за знаменосец на казанлъшкото ловно-рибарско сдружение. В средата на септември в Арбанаси тъкмо тя предвождаше със знамето в ръце представителната група на “Сокол” на юбилейното честване на 120-та годишнина от началото на организираното ловно движение в България. И още нещо, дъщеричката на Ивелина и Диан, второкласничка в СОУ “Екзарх Антим I” вече много добре владее ловното оръжие и се справя отлично със стрелбата по асфалтови панички. Още едно доказателство, че кръвта вода не става.
Емил Пенчев