Българинът се радва и на нищожното, но поднесено му от сърце

Преди да тръгнат на спасителна акция червенокръстците винаги си стискат ръцете и високо на глас си пожелават “БЧК”. Преведени на езика на хуманността, трите букви определят човешкото достойнство на червенокръстците – “Бъди Човек, Колега!” На този девиз е подчинена и дейността на казанлъшката организация на БЧК, която е водеща в Старозагорска област по планинско и водно спасяване, гражданска защита, по  кръводаряване, провеждане на курсове по първа долекарска помощ. Над 1100 курсисти са преминали през курсовете, разказва земестник председателят на Общинския съвет на БЧК Дафинка Димитрова, медицинска сестра по професия, с 27-годишен стаж в Районна болница Казанлък, от които 20 като главна сестра.

Казанлъшката червенокръстка организация

наброява 1500 души обединени в 15 дружества, като всяко има по един доброволен сътрудник, пояснява Васил Кърпачев, председател на организацията. Червенокръстците работят предимно на доброволни начала. От 13-те планински спасители само за тази година са дадени над 100 часа дежурство в планински хижи, постове и бази, имат участие в две спасителни акции, оказана е помощ на 38 туристи, изпаднали в беда в планината. Обучени са 180 водни спасители. На територията на Казанлъшка община са изградени 20 санитарни дружинки, 16 санитарни поста и има 16 доброволни сътрудници на КАТ и РПУ – Казанлък. Организацията осигурява санитарно-хигиенно обслужване на плажовете на язовир Копринка и с. Овощник, в хотелите “Казанлък” и “Зорница”, в СОУ “Екзарх Антим I”.
“Дейността ни е немислима без активното съдействие и помощ на нашите сътрудници, на които разчитаме по всяко време на денонощието за реализирането на идея или инициатива в помощ на стари хора, изпаднали в беда планинари, при природни бедствия.

Дейни помощници

на организацията са кметовете на селата Горно Изворово и Кънчево, здравните работници в Овощник и Черганово и дългогодишните сътрудници Кольо Цанев, Стефка Бойчева и Донка Пашалова, споделя Дафинка Димитрова.
Червенокръстката организация е огромно поле за изява. В нея могат да се включат и младите хора от общината за решаването на много хуманни мероприятия – борбата срещу наркоманиите, СПИН-а, тютюнопушенето, по организация на кампаниите по кръводаряване, разнасяне на хранителни продукти по домовете на нуждаещи се самотни хора. Това са все мероприятия, които биха ощастливили стотици болни, самотни и изпаднали в беда хора.
В продължение на една година

съвместно с Американския червен кръст

под мотото “Да помогнем заедно на хората от третата възраст” са подпомагани със сумата от по 11,22 лева, за хранителни продукти, 154 самотни възрастни хора над 68 години, с пенсия до 58 лева. Всеки от тях внася своята скромна лепта от 1 лев за по-нататъшното съществуване на хранителната банка. За осъществяването на тая инициатива, Американският червен кръст и хранителна банка “Грейтър Бостън”, чийто основател е Кип Тиърнън през 1979г., отпускат 80 хиляди 399 лева за подпомагане на 600 социално слаби възрастни хора в областта.
“В продължение на години наблюдавам хората, с които работим, а това са предимно възрастни и стигам до заключението, че българинът се радва на нищожното, малкото, но поднесеното му с усмивка, дадено му от сърце – споделя наблюденията си Димитрова.- Може би човечността и скромността ни издигат в очите на европейците. Още 1885/86 г. френският поручик Франсоа Батие – военнопленник по време на Сръбско –българската война, който по силата на Женевската конвенция е разменен за български офицер, пише благодарствено писмо до командира на военнопленническия лагер мойор Драгов: ““Кой французин ще даде закуската си на бедния? Никой. Кой италианец ще потупа по рамото чужденеца? Никой. Кой англичанин ще отстъпи спалнята си на болния?” Никой. Кой германец ще целуне гостенина си при раздяла? Никой.

Българинът е олицетворение на чистото

непорочното… Беден, но духовно богат. Уморен, но с искрящ поглед. Лъган, обиждан, изтезаван, но винаги склонен да прощава, дори и на неприятеля си. Залъка от устата си ще даде на гладния, а за добрината си никога не иска отплата. За девет месеца прекарани тук, в лагера разбрах какво е хуманност и славянска добродетел. Хората, лекарите, доброволците, наричани в България самаряни, с червени кръстчета на гърдите, бяха нашата надежда в превързочния пункт, в лазарета, в пленническия лагер. Оставам с обич за цял живот към българите, червенокръстците и България – дарили ми втори живот.”
Дори и една капка дарена кръв е равнозначна на живот. Една усмивка има силата на пробляснал лъч в гаснещите очи на страдащия. Една протегната ръка на давещия се, на изпадналия в беда, на затрупания от снежна лавина, се мери с човечността и благодарността за цял живот. И всичко това се прави от нашите червенокръстци доброволно, безкористно, безплатно, много често с риск на живота им.

Началото на червенокръстката идея

е поставено от швейцарския хуманист Анри Дюкан, озовал се на бойното поле през 1859г. край Солферино, Северна Италия. Ужасът от липса на грижи и помощ за ранените войници, изоставени и агонизиращи на бойното поле го преследват дълго. През 1862 година издава книгата “Спомени от Солферино”, която за кратко време се превръща в обществен фактор с международен отзвук,

променил милиони човешки съдби

В книгата е прокарана идеята за създаването на национални дружества от доброволци, които да оказват необходимите грижи за ранените по време на война и природни бедствия, независимо от коя страна са те.
Още на следващата 1963г. петима граждани на Швейцария основават Международния комитет на Червения кръст. През октомври същата година, представители на 16 страни се събират на първата Международна конференция в Женева, където се взема решение във всяка страна да бъдат създадени национални комитети за помощ на ранените. Така е поставено началото на Червения кръст.
През 1919г. е основана Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец със седалище в Женева. 178 официално признати национални дружества обединява в момента федерацията.
За зачитане живота и достойнството на всички хора и по всяко време Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец получават четири Нобелови награди за мир - 1901г.- Анри Дюнан, 1917 и 1944г – като признание за хуманитарните дейности по време на двете световни войни и през 1963г. – за стогодишния юбилей на Движението.
Кольо Николов