Казанлъшки бухтички със сирене впечатлиха мистър Бон Апети

“Отдавна имам идеята да дойда в Казанлък, аз го харесвам много, красив град е, спокоен и ухае на рози. Случи се сега, защото ни поканиха от комплекс “Изворово” – с.Горно Изворово да присъстваме на едно събитие – вечер на националната кухня и решихме да заснемем и няколко предавания. Обектите за снимките в Казанлък и региона избрахме след като посетихме всичко, което ни обясниха местните и така станаха нещата. При заснемането на предаванията ще използваме и част от рецептите на Чудомир, които се съхраняват в града ви. Няколко рецепти ме впечатлиха тук, но най-вече едни бухтички със сирене, които веднага си записах в моите рецепти. Никой не можа да ми направи тук известните казанлъшки понички, което ме учудва. Ние без тях не искахме да се връщаме в София, но изглежда ще се случи така. Обясниха ни, че засега рецептата е така направена, че става само за машини. Важното е, че в ресторант “Каруцата” направихме кавърма.
Когато дойдат чужденци в България, трябва да им предлагаме български ястия, а не както винаги се случва, говорим им на техния език, пускаме им тяхната музика, предлагаме им тяхната кухня. Това се случва по всичките ни черноморски и планински курорти. Причината според мен е психологическа, ние си мислим, че нямаме достойни ястия и се притесняваме, сравнявайки се с французи и италианци, а то не е така. Аз не се притеснявам да си показвам ястията. Като цяло българите страдаме от ниско самочувствие, което е вредно за държавата и за икономиката. Бих поканил Бай Ганьо на гости, за да сготви, но първо трябва да видим кой е Бай Ганьо. Обсъждали сме с екипа ми подобен проект, но решихме, че е по-хубаво да държим на стилните неща и на нашия си стил, който сме изградили.
На казанлъшките домакини ще пожелая здраве, увереност и търпение, хубавите неща идват, лошите свършват рано или късно, всяка криза си има начало и край, тепърва ни очакват хубави мигове, защото не живеем в пустиня, а в много хубава страна и само трябва да се стегнем и да си подредим нещата, друг не може да ни ги оправи. 
Записа
Валентина Коева