Хиляди сведоха чело на Петрова нива

Хиляди почетоха спомена за Петрова нива

Преди да прозвучи “Ясен месец веч изгрява”  вицепрезидентът Ангел Марин призна, че отвъд границите ни живее още една България, към която държавата ни е в дълг

Христо Христов

За петдесет и първи път в събота вечерта народният певец Сава Попсавов вдъхнови множеството, препълнило местността Петрова нива в Странджа с песента-легенда “Ясен месец днес изгрява…”, посветена на подвига на войводатаПаньо Ангелов и четниците му, загинали след предателство край село Бръшлян.Текстът, дело на друг герой от епопеята на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година, войводата Яне Попов, накара мнозина да избършат без да се крият рукналите от очите им сълзи.Самият изпълнител, дребничкия и попрегърбен от годините бай Сава разказва, че научил текста и мелодията на странджанската Марсилеза още като дете, докато баща му преподавал уроците по родолюбие.

Застанал пред смълчаното пред подвига на мъжете от този останал за дълго поробен край вицепрезидентът Ангел Марин, под чийто патронаж се проведе националния възпоменателен събор за 101 – та годишнина от буната призна: “Още една България живее в чужбина. Нацията отново се разминава с държавата си. България духовно се простира там, където има поне един българин, но не правим необходимото, за да го покажем..” Той призова държавниците да мислят за всеки един с българско самочувствие по целия свят и в същото време припомни, че предстоящото ни влизане в Европейския съюз ще открие нови възможности за просперитета на народа и страната.

Илинденско-преображенското въстание е най-голямото, най-добре организираното и най-запомнящото се в най-новата ни история, припомни Марин. То е въстание, в което 26 000 въоръжени с остарели пушки и пищови жители на Тракия и Македония дръзват да се изправят срещу 350-хилядна редовна турска армия.Загиват хиляди, а над 30 000 са прокудени завинаги от родните си места.

 Сред множеството, препълнило поляната бяха преки потомци на загиналите поборници, внуци и правнуци, знаещи единствено от родовите предания, че корените им са някъде там, отвъд днешните ни граници с Турция и Гърция.

Преди началото на официалната част за  кой ли пореден път председателят на бургаското областно ръководство на Съюза на тракийските дружества , д-р  Стамат Апостолов изрази недоволството си от липсата на държавническо отношение към наследството ни от страна на управниците.

Не е въпросът само за изоставените имоти, оценявани за близо 10 млн долара, а и за това, че не правим нищо да напомняме , че България не свършва до Малко Търново и  Кулата, изохка той преди сливенският митрополит Йоаникий да начене заупокойната си молитва за героите на бунта.

А пристигналият още в ранни зори  проф. Божидар Димитров през час надничаше в книгата за посетители в музейчето , за да се увери че обновената експозиция се е понравила на посетителите.

Осветеният точно преди година параклис-костница “Света Петка българска” се оказа твърде тесен ,за да побере  всички, пожелали да запалят свещица, тъй като най-напред се скупчиха придошлите в последния момент депутати.

Останалите под изгрелите едри августовски звезди  мъже и жени нескрито коментираха, че народното представителство се сеща за героичното минало само преди избори.

Поне на три групички останаха до финала жълтите депутати, докато червеното депутатско войнство, представлявано от Любен Корнезов, Стефан Данаилов, о.з. генерал Тодор Бояджиев  и Любо Пантелеев се движеше пакетно, предвождано от лидера на БСП Сергей Станишев. Хората на НДСВ ,сред които бяха Даниел Вълчев, Нонка Матова, Илко Доганов и Ангел Тюркеджиев  движеха самотни сред множеството, почти неразпознаваеми за избирателите от преди три години.

Не остана скрито и раздвоените сред организаторите по темата дали да бъде зографисан параклиса – костница, съграден с дарения.Според едни няма нужда от допълнително разкрасяване, а и нямало вече толкова дарители, а според други, сред които е и председателят на Съюза на тракийските дружества Костадин Карамитрев, на всяка цена стенописи трябва да украсят кокетната църквица.

И това лято, по неписана традиция  множеството край мемориала на войводата Георги Кондолов и четниците му се делеше на тракийци и активисти на ВМРО, край които навремени  пулсираха малки  ,но шумни групички , представляваши позабравените вече ОПТ и ОКЗНИ. Техни представители издигнаха стряскащо кресливи лозунги , обявяващи се против ЕС и паметниците на турски пълководци у нас.

Най на висота за ситуацията се оказа кметът на общината-домакин Малко Търново Иван Иванов, който овреме издаде заповед, забраняваща звученето на чалга от десетките импровизирани кебапчийници. Нито един от майсторите на пиле на грил, сръбска плескавица и печена на скара скумрия не бе глобен от контрольорите на кметството, но пък малцина успяха да се сдобият с аудиокасети, на които предварително бяха записани автентични мелодии и песни от Тракия.

Над 100 автобуса и доста повече от 1000 леки автомобила преброиха край Петрова нива в събота пътните полицаи, никой не успя да каже колко от шофьорите са платили билетчетата от по 2 лв, на които разчита общинската хазна, за да поддържа мемориала до следващата годишнина.

.Затова пък съвсем безкористно на импровизираната сцена излязоха 75 индивидуални и групови изпълнители на народни песни и танци. Сред тях бях  пристигналият на автостоп калоферчанин  Димитър Червенаков,  събрал очите на всички с огромната си гайда и бабите от групата “Сакара пее”, водени вече 15 години от кмета на село Оряхово, община Любимец Георги Желев.

Грижлива ръка положи цвете пред вратата на забравената в суматохата  кошара на Георги Стефанов, където излъчените от странджанци преди повече от век войводи вземат  решението за буната, а няколко жени припалиха вощеници край възпоминанието за  отишлата си преди 13 години  народна певица Комня Стоянова от село Драчево, изпълнителка на “Турчин робини караше, робини , бели българки”…

“ Да сме живи и на крака, че догодина пак да се видим тук, на Петрова нива!” – пожелаваха си на изпроводяк наследниците на някогашните прокудени от родните стрехи тракийци. Разменяха се адреси, уточняваха се телефони, най-младите пък търсеха тъмнината на шубраките, за да разменят бърза целувка.

А междувременно официалните гости отдавна се бяха изнизала по пътя към мястото, където бе подредена ВИП-софрата. Като поредно доказателство, че между тях и народа отдавна е издълбана пропаст. Която май никой вече не е в състояние да запълни.