На 17 юли тази година в "Джананова" къща с.Габарево, Община Павел баня беше отбелязана 167 годишнина от рождението на Васил Левски.
Рециталът на стихове за Апостола, за великото му дело, сякаш отново запалиха искрата на надеждата и вярата у хората и събудиха силата да продължим напред с гордо вдигнати глави.
Нужен си ни, Апостоле! Ти си повече от всякога жив в сърцата ни. И всички пътища водят към онова свято място, където никой не идва по задължение. Тук всеки ще постои, ще склони глава и ще помълчи, но излезели от дома ти, той ще усети гордия българин в себе си. Но идва онзи поток от грижи и отчаяние, който заглушава, заличава следите на Левски в нашите души.
И днес си ни нужен, Апостоле, за да ни дадеш вяра в бъдещето; за да ни дадеш бистър и трезв разум. Нужен си ни, за да ни отървеш завинаги от пиянството на народа ни, което всеки ден все повече и повече расте.
Народът те нарече Апостол - едно признание за мъдрост, дълбочина и зрялост, достигнали изключителен връх. Революционната убеденост и вярата в освободителното дело, твоите републикански възгледи, стремленията ти към държавен и политически живот под знака на "чисти и свети" закони, днес са само миражи. Ти си идеал за нацията, люляна в робски разврат.
Може би са прави онези познавачи на живота ти, които смятат, че ако беше живял в някоя по-голяма страна и ако беше писал на някой по-популярен език - ти щеше да бъдеш известен на света като един от най-големите мъже на ХІХ век.
Нужен си ни и днес, Апостоле! Повече от всякога си ни нужен!
Милка Иванова