С проблема за наркотиците трябва да се ангажира цялото общество

Лиенеке Ости работи като експерт в международния отдел на Тримбос Институт- Холандия. От средата на 70-те години се занимава с проекти в сферата на проучване и разпространение на информация и използването на нова методология при превенцията на зависимости. Част от дейността на Ости е свързана с въвеждането и адаптирането на програми към средата на различни европейски страни.

От кога проектът за превенция на зависимостта от наркотици в училищата работи в Холандия?
Аз лично работя по тези проблеми вече 30 години. Програмата за превенция на зависимостта от наркотици в училище в Холандия се осъществява благодарение на тясното сътрудничество между училища, социални и здравни служби. Проектът стартира преди 12 години, а беше внедрен в училищата преди 11 години. Към днешна дата над 50 процента от всички холандски училища участват в него и резултатите са наистина много добри.
В кои страни в Европа вече се работи по тази програма работи ?
Първоначално програмата беше разработена за Холандия. В момента по нея работят още 5 държави в Европа, като целта ни е да добием цялостен поглед върху начина на внедряване и действие на тази програма в европейското училище - това са Франция, Великобритания, Германия, Белгия и Италия. Правителствата на тези държави се обединиха около идеята, че програмата трябва да се основава на практически модели. И така, нашият проект е базиран на множество проучвания, на други училищни проекти и случайни дейности. Обобщения опит от него ние решихме, че ще споделим в наръчник. Разбира се, трябва да се имат предвид развитието, новият път, новите дейности в тази насока. Нови неща винаги се случват и е необходимо една програма бъде наблюдавана и оценявана непрекъснато, за да бъде приспособена максимално към училищната специфика.
Мислите ли, че този проект има бъдеще в България, какви са, според Вас, евентуалните пречки?
Ние напълно осъзнаваме факта, че тази програма е претенциозна, тя не касае единствено превенцията на зависимостта от наркотици в училище, опитваме се да ангажираме и обществото с този проблем. То трябва да го осъзнае, а също така, и да се намерят отговорни ключови фигури, които да сътрудничат на програмата и на дейности, свързани с нея. Така работата по тези проблеми ще стане едно общо начинание между обществото и училището. След като програмата бъде изработена и внедрена в училищата, ние ще наблюдаваме развитието и, ще дадем подходяща оценка, ще покажем резултатите, като с това ще се опитаме да направим основните неща видими. Тогава ще можем и да направим добър наръчник за учители, ученици, да предоставим информационни материали. След тази програмата ще бъде представена на Министерството на образованието, където се надяваме да бъде одобрена и да бъде внедрена във всички училища в България.
Проблемът с употребата на наркотици – личен или обществен е?
Употребата на наркотици е проблем личен, и не само. От индивидуален, постепенно той става и проблем на обществото и негова отговорност е да предприеме адекватни действия – лечение и грижи спрямо онези, които имат нужда от помощ, от общуване с хората, от търсене на решение на тази ситуация, имат нужда да се самоосъзнаят. Това е въпрос на взаимен интерес – зависимите от наркотици да могат да намерят място, където да се почувстват приети, да намерят подходяща помощ, разбиране и наставляване. Това касае особено младите хора и техните родители. Ако родителите чувстват безпомощност и безнадеждност, а има много хора, които се намират в тази ситуация, то нека те се опитват да контактуват колкото се може повече помежду си, да бъдат отворени към проблема, да го направят общо начинание, да се опитат да организират в града, в който живеят клуб за взаимопомощ. За да бъде изнамерено решение да общуват, да не се чувстват изхвърлени от обществото, защото зависимите от наркотиците са и ще бъдат нормални членове на обществото и те заслужават да бъдат третирани като личности, които се нуждаят от помощ и подкрепа.
Надежда Бозаджиева