Наградата, която спечелихме е висока и задължава

Два месеца преди кандидат-студентските изпити трима дванадесетокласници от ПМГ “Никола Обрешков” - Борислав Хаджиев, Христо Лесев и Тодор Кацарски вече са студенти. Дали ще учат в Софийски, в Пловдивски или в някой друг университет ще изберат сами. Приемът им е резултат от упорит, системен, задълбочен и целенасочен труд, оценен не само от техните преподаватели, но и от тези във висшите училища.
Борислав е приет студент по физика, след отличното си представяне на Националното състезание по физика. Освен в двата водещи за страната ВУЗ-а - Софийски и Пловдивски, той и приет и в три американски и един немски университет.
Христо Лесев и Тодор Кацарски са приети студенти след успешно представяне на тема “Тримерна програма за симулации - Meccano”. Отлично двамата се представят и на ХХХIII пролетна конференция на Съюза на математиците в България.
Но за тримата амбициозни младежи тези резултати не са достатъчни. Борислав вече се готви за участие в Националната олимпиада по физика, а Христо и Тодор са решили да кандидатстват и в други ВУЗ-ове, в специалности с информатика. Младежите са категорични, че човек не бива да се задоволява с постигнатото, а трябва да се стреми към още и още.

Как се стига до прием

без да се явяваш на изпит, преди още да е започнала кандидат-студентската кампания?
Борислав: “От 5 години посещавам Школата по физика и висша математика с ръководител Теодосий Теодосиев. Всяко лято съм и на лагер-школа по две смени. Обичам физиката, интересни са ми не само задачите, а и експериментите. От осми клас се явявам по всички кръгове на олимпиадите по физика – училищни, градски, областни и национални. Тази година за първи път участвахме в есенните и пролетните национални състезания по физика. В първите се представихме добре, а на вторите спечелихме пет първи места и две трети, което е голямо постижение за школата ни. В състезанието участваха над 400 души от цялата страна На специалната тема, където задачите по трудност са на ниво национална олимпиада, се явиха 15 ученици. Спечелих първо място и наградата ми е прием във физическия факултет в Пловдивския и в Софийския университети, без приемен изпит. Мога да си избера в кой ВУЗ да се запиша, в специалност по мой избор, с физика.”
Борислав споделя, че не се чувства ощетен за изцяло отдаденото на физиката време:

“Обичам физиката

и цяло лято да съм на лагер-школа, няма да ми омръзне. Смятам да продължа образованието си с физика и да свържа живота с нея. Физиката ми даде много както в училище, така и в личен план. В школата на Теодосий Теодосиев срещнах най-добрите си приятели – от цялата страна, дори имам приятели и в чужбина, с които се запознах именно в нея.” Изповедта си Борислав продължава с това, че се чувства обогатен от получените знания от учителя си Теодосиев както по физика, така и за нещата от живота. Мечтата му е да учи лазарни технологии, интересува го инженерната физика, по-точно електронното инженерство и компютърните технологии.
Много българи в момента предпочита да отидат да работят и учат в чужбина. Борислав има тази възможност, да представи България. По този повод той споделя: “Кандидатствал съм и в Америка, и в Германия, приет съм и на двете места. Стипендиите, които ми дават оттам не са малки, нито пък толкова големи, за да покрият част от разходите. В Германия има добра оферта и се колебая, ако имам възможност бих отишъл.”

Другите двама, току-що приети студенти

в специалности с информатика – Христо Лесев и Тодор Кацарски, предпочитат като че ли да покажат какво са направили, вместо да говорят за него, но все пак… Христо Лесев: “За втори път участвам в проява на Института по математика и информатика за ученици. За втори път печеля и първа награда с разработката “Тримерна програма за симулации – Meccano”. Това е тема по компютърно моделиране и графика. Приложението и е за отразяване на заобикалящата ни действителност/дом, помещения/, за вътрешен интериор.”
Тодор добавя: “Това е един много интересен проект, който се надявам в бъдеще да има голям успех и приложение. Учителят ни по информатика Петър Петров ни даде началната нагласа да се занимаваме с това, което и двамата правим в момента. Както и стимул да доразвием уменията, които ни даде той преди 4 години.”
Информатиката за двамата е не само учебен предмет, а: “Много интересна наука, в която можеш да видиш всичко, което правиш. Оттам идва и желанието ни да работим и занапред в тази област, да правим все по-нови неща, да ги показваме на хората и съответно да имат реално приложение”.
И двамата нямат намерение да кандидатстват в чужбина. Христо споделя: “Често по телевизията слушам хората да се оплакват, как било по-добре преди, имало работа, и как е сега. Мисля, че за прогресивни хора винаги ще се намери работа. Смятам да опитам тук да се реализирам, след като завърша висшето си образование, защото съм убеден, че през следващите години, когато започна да се реализирам професионално, България ще ми даде един добър трамплин. Ориентирал съм се към технологиите, още повече, че компютрите навлизат все повече в живота ни. Иска ми се да дам своя принос и да се развивам в насока компютърните технологии.”
Питам двамата си събеседници, мислят ли, че в днешно време в България може да се роди втори Джон Атанасов? Тодор убедително отговаря:

Има много българи

които са признати в България и по света като специалисти от висока класа. Затова мисля, че няма проблем, някой ден да се роди нов Джон Атанасов, който да изведе компютрите на следващ етап в развитието им.”
През малкото свободно време, което им остава Тодор, Борислав и Христо, разказват, че обичат да бъдат с приятели, сред природата, да пътуват. Христо споделя: “Когато съм сам, обичам да работя върху усъвършенстването си в областта на информатиката…”
“Не ми остава много свободно време. Информатиката изисква пълна отдаденост на точно този тип занимания с компютрите, нужно е здраво постоянство. Иначе трудно би се постигнало някакво високо ниво- разказва Тодор.- Но все пак, когато ми остане малко свободно време, обичам да се разхождам на чист въздух.”
“Обичам да играя баскетбол и да съм с приятели – допълва Борислав.
Трите млади надежди на Казанлък твърдят, че обичат родния си град, познават и

ценят миналото му

“От Казанлък са излезли много талантливи българи, което за такъв малък град е наистина удивително. Те са неразделна част не само от историята на Казанлък, но и на България”, обобщава Тодор.
Борислав, Христо и Тодор категорично заявяват, че са против дрогата. За тях хората, които прибягват към наркотиците, имат сериозни проблеми, но не търсят правилния път за разрешаването им.
Скромно и тримата казват: “Нищо голямо и велико не сме направили. В нашето училище има и други момчета и момичета, които биха могли да постигнат същото.” Тримата се гордеят с постиженията си, но като че ли най-точни в случая са думите на Тодор :” Наградата, която спечелихме е висока и задължаваща. Радвам се на реакцията на хората, да видят това, което съм направил. Доказахме на всички – на родители, учители и съученици, че в нас “има хляб”, че не са напразни надеждите им.”
Надежда Бозаджиева