До Швейцария и назад - патилата на Ради Милев

Ултрамаратонецът Ради Милев се завърна от състезание в Швейцараия с уникален пътепис, който Kazanlak.Com ви представя изцяло. 

Прочетете този разказ за "швейцарската точност", комичните и трагични ситуации, в които е попаднал рекордьора ни - от кражба на 4500 лева, до дръжката на тоалетната в хотелстката стая - останала в ръката му и пробягването на заден ход на последните 300 метра с българското нацинално знаме... и рекордите, въпреки всичко:

За малко повече от 3 месеца (от юни до септември тази година) участвах в три международни прояви по ултрамаратон – на 72, на 48 и на 24 – часово бягане.

Резултатите:

- Четири  национални рекорда (на 48 и 24 – часово бягане);

- Първо и трето място в абсолютната категория ( на 72 и 48 ч. бягане);

- Най-възрастен победител в ултрамаратон за всички времена (на 64 год.).

При всичките ми участия имаше непредвидени обстоятелства, които ми попречиха да постигна по-високи резултати, но последното бягане в Швейцария беше върхът.

Не бях планирал участие в Швейцария, въпреки че имах лична покана от организатора. Участвах защото участията ми в Дания и в Швеция (на 100 мили и на 48 часа), където планирах и имах подготовка за световни рекорди не се осъществиха по обективни причини.

Участието ми в Швейцария започна с проблем – от банката не можеха да приведат таксата за участието ми – от Швейцарската банка отговаряха, че има проблеми в посочената от организаторите сметка. След няколко кратни опита и размяна на имейли, организаторът се съгласи да платя таксата на място преди старта.

В деня преди заминаването за Швейцария легнах след 24 часа и станах в 4:30 – полетът е много рано. Предната нощ бе същата – бях втора смяна на работа до 23 часа, легнах късно, станах рано да пътувам до София, не можах да спя обвинявах се за чужди грешки на работа.

В хотела, препоръчан ни от организаторите, казаха, че ще ни настанят след 17 часа. Помолихме да си оставим багажа, съгласиха се много трудно. Стаята – 13 легла на два етажа!? (въпреки че в резервацията пишеше, че сме по един в стая - бях с дъщеря си). Оказа се, че това е туристическа спалня. След дълги разговори и не малко допълнително заплащане се съгласиха да ни преместят в друга стая с четири легла (отново на два етажа) и обещанието, че няма да настаняват други в стаята.

При настаняването установих, че ми липсват документи (лична карта, карта за пътуване,…), еврова карта и доста налична валута. Последваха дълги и неприятни разговори и обяснения с Представителството в Цюрих, посолството в Берн, полицията в Бруг, областната полиция на кантон Ааргау… Спряха ми телефона – бях надвишил лимита (цената на разговор е 6,99 лв./мин.). От картата ми бяха изтеглени 1000 швейцарски франка (около 1600 лв.) – късно я блокирах. В стаята до нас, в която щяхме да бъдем, настаниха група рокери. Стояха до късно, весели и шумни от изпитата бира.

За мен трета почти безсънна нощ. На следващия ден е старта.

До мястото на старта, на остров в река Ааре, отидохме с такси. Минути след като опънахме палатката се изля проливен дъжд. Едва внесохме багажа в палатката. Палатката почти се напълни с вода – мястото което ни бяха оставили беше на склон и всичката вода от пътя се стичаше в нашата палатка. Мислех, че ще отложат  старта, но не…

СТАРТ!

Няма стартови списъци.

След повече от 8 часа бягане няма никаква информация за изминатите километри,

за временното класиране… А чипът ми дали е в ред? Отчитат ли се километрите ми?!

Дъщеря ми ходи няколко пъти да пита за информация.

Отговорът – ще има по-късно.

Стъмни се, а още няма осветление.

Най – после светна на няколко места. Неприятно за бягане и с и без очила – отблясъците от мокрия асфалт изморяват очите.

След неудачите и безсънните нощи бях се отказал от призово място в общото класиране – не исках да рискувам. Следях тези които са в моята възрастова група. Спокоен съм, защото знаех и се убедих, че съм по-добър. В интервала между 15-я и 18-я час от бягането конкурентите ми от групата се примириха, че съм най-добрия и дори започнаха да се усмихват и да ни поздравяват – мен и дъщеря ми.

Малко преди финала извадих националното знаме. Пробягах три обиколки с него. Бягах с много добро темпо и задминавах всички, включително и победителя Кенджи Окияма от Япония. Бурни възгласи “Булгария”, ръкопляскания, фотоапарати… Една четвърт обиколка пробягах на заден ход и със знамето в ръка. Това вече никой не го очакваше, дори и аз самия. Журналисти, снимки …

Награждаване.

Групата над 60 години. Ради Милев България – второ място. Аз не вярвам,  другите – също. На първо място в групата е швейцарец с около 4 км. повече от мен. Можех да го победя без проблем. Не знаех, че е в моята група. В стартовия списък в Интернет го нямаше. Изнесоха някакви списъци. Отидохме с дъщеря ми. Мислехме, че е класирането. Не – бяха изнесли стартовите списъци?!?

Разочаровани се прибрахме с твърдото решение да си починем след неудачите и 4 –те безсънни нощи.

Да, ама не.

Дойдоха група ученици. Дискотека. Музика, тропане, крясъци, викове …

Към 24 часа утихнаха. Най-после.

Отидох до тоалетната, тя е външна в коридора. Затворих вратата и … дръжката остана в ръката ми. Вратата, много здрава, не може да се отвори по никакъв начин. Почуках с дръжката на вратата по парното, повиках дъщеря си, която дойде след известно време (стаята ни е до тоалетната). “Татко лошо ли ти е?”   ”Не.“  “Ами излез.“  “Не мога.“  “Как не можеш?“  “Отвори и ще разбереш.“

Комична ситуация. Не ми беше до смях, но се усмихвах. Бях убеден, че повече от това няма какво да ни се случи… Легнахме. Вече се унасяхме в дрямка, когато чухме викове – едно от децата се беше заключило в тоалетната.  Станахме, отключихме. Отново легнахме, но не за дълго … Заключи се второ дете, после трето… Ставахме, отключвахме, лягахме… Последен се заключи учителят.

Пета поредна почти безсънна нощ.

5 часа е. Не си струва да лягаме. Събираме багажа и излизаме да чакаме таксито, което сме поръчали. Чакаме. Уговореният час мина. Таксито го няма. Каква е тази швейцарска точност?! А ако не дойде? Изпускаме влакчето за Цюрих. Изпускаме и самолета. Нямаме и средства. Притеснихме се. Дъщеря ми отиде да провери за таксито на близката улица. Там е. Той също показва часовника. Не дошъл до входа на хотела защото мислел, че няма да може да обърне.

Вече всичко е в ред. На гарата сме. На аерогарата. Летим. Аерогара София.

Вече съм в Казанлък.

Трябва да отчета парите, които Община с такава готовност ми дадоха за да подпомогнат участието ми в бягането.

Искам но не мога.

Документ за внесената такса за участие не ми дадоха! Документът, който получавам  за нощувките е на името на дъщеря ми, защото тя води кореспонденцията, въпреки че регистрацията е на мое име?! Започва размяна на имейли. Обещават да оправят нещата … и го изпълняват. На 11.10.2012 – (20 дни след бягането!), получавам и документа за внесената такса. Бягането ми струва над 4500 лв., а не мога да отчета 1000лв.?! Утре ще се опитам да отчета парите.

Дано всичко да бъде в ред.

А след това?!

Забравям за всичко.

И за това, че като се върнах ми се повреди лаптопа, повреди ми се телефона, … не мога да изредя всички неудачи…

Отказах се от участия до края на тази година.

Скоро ще имам нови документи.

Планирал съм участията си през следващата година.

2013.

Тя ще бъде година на рекорди и нищо, нищо не може да ме спре…

Казанлък, 11.10.2012

Ради Милев

ПП  1. Не отчетох парите – Общината имала празник.

        2. От Швейцария ме уведомиха, че точно на Централната банка, в третия по големина град в Швейцария, където са теглени парите ми, нямат видео наблюдение!

…..