Господин Президент,
5 май е международният ден за протест на хората с увреждания, но на мен не ми е до протести. Просто искам да Ви напиша писмо… Не Ви познавам лично и не бих могла да имам лични впечатления от вас като човек – ала хората твърдят, че сте интелигентен /и други хубави неща твърдят/. Затова ще споделя с Вас желанието си да видя България ДОСТЪПНА. Ако живеех в Холандия, щях вече да съм получила висше образование, да работя и да бъда независима, като всеки нормален млад човек – щях да бъда в мир със себе си, околните, държавата. Защото нямаме европейски закони и всички сфери на обществения живот в България са недостъпни за хора с увреждания. Няма да Ви разказвам за американския президент, на когото направиха кола, управляема само с ръце. Просто ще Ви помоля да покажете на всички ни Вашата интелигентност, като направите така, че в България да няма за какво да съжаляваме… Като направите така, че да не си мечтаем за холандската, шведската или нечия друга архитектурна достъпност и лични асистенти; английските, германските или други възможности за образование, придвижване и професионална реализация… Вярвам в европейското Ви мислене, вярвам че искате и можете – че ще откриете най-адекватния начин да ни доведете до ДОСТЪПНОСТ И РАВЕНСТВО НА ШАНСОВЕТЕ – и тогава аз, заедно с другите хора с увреждания, ще мога да Ви благодаря – за новата хармония със себе си, околните и страната, в която съм родена. Благодарността ми ще е огромна. Не бихте могли да си представите тази бъдеща благодарност – вие можете да отидете, където искате, да работите онова, което изберете, да отглеждате децата си и да помагате на родителите си – няма откъде да знаете какво значи дори едното от тези неща да е недостъпно за Вас… Аз се боря с тази недостъпност така, както мога – и се нуждая от Вашата помощ, за да мога да кажа: живея в страна, достъпна за всички, в която шансът е равен за всички! И когато настъпи този момент, ще го разпознаете по това, че в Парламента, Министерствата и Президентството спокойно работят хора с различни увреждания – хора, на които Вие сте осигурили възможност да дадат на страната онова, което могат и искат. Осигурили сте достъпна архитектурна и работна среда и лични асистенти. Защото ако тези хора с увреждания са стигнали до толкова висши управленчески функции, със сигурност в България ще е налице изключително сериозна ПРОМЯНА – не само архитектурна, а и дълбоко автентична социална промяна. И още веднъж - вярвам в доброто Ви желание, смелостта и интелигентността Ви!
С пожелание за успех:Боряна Коскина