Исторически данни за Независимостта на България

Текст на Манифеста:

Манифест към българския народ

     По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

     Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

     Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

     Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

     Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

     Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Александър Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Стефан Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [Михаил Такев] Министър на Народното Просвещение: [Никола Мушанов] Министър на Финансите: [Иван Салабашев] Министър на Правосъдието: [Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Данаил Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [Андрей  Ляпчев]“

*****

Усилия за постигане на Независимост
Политическо положение

     Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на Независимост.

Промяна на обстановката

     Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията.1 Междувременно при посещението си във Виена по случай тържествата за 60-годишнината от възшествието на Франц Йосиф княз Фердинанд среща разбиране и съчувствие сред официозните кръгове, разговаря с външния министър Ерентал и потегля към България решен да действа.2 В нощта срещу 22 септември българският министър-председател посреща князът на яхтата "Хан-Крум" край Русе. Оттам цялтото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.

Обявяване на Независимостта

     Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново с прочитане на манифеста от княз Фердинанд I, който приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
     На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската Независимост.

     С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са:

    Руско-турски протокол (1909), Българо-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909).

     Според тях:

     Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877 –1878 г.; Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България; България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

     Турция, а след нея и Великите сили признават Независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването Независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.3
     България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Българският народ, Казанлък и Независимостта:

     Целият български народ посреща новината с небивал възторг. Отношението на казанлъшките граждани към този важен акт проличава в изпратения поздравителен адрес до провъзгласения вече цар Фердинанд I: „По случай обявяването от Ваше Величество Българското отечество за Независимо царство, днес град Казанлък празнува най-тържествено тоя знаменит за целия български народ ден. За тази цел се отслужи от цялото градско духовенство молебен за здравето и дългоденствието на Ваше Величество. От мое име и от името на казанлъшкото население се молим за здраве, сили и много години за преуспяването на Независима България“, кмет на Казанлък – Дечо Драгиев4, (кметува от 5 януари 1904 г. до 16 октомври 1908 г.).   
     Следва посрещане на цар Фердинанд в Казанлък на 24 септември, само два дни след голямото събитие. За целта в северния край на града, на Шипченското шосе до сегашния Розариум е построена арка. На посрещането присъстват: градскообщинският съвет на чело с кмета и помощниците, шефовете на учрежденията в града, членовете на турската и еврейската общини, опълченците и еснафските сдружения, духовенствата, женското дружество „Саморазвитие“, дружина „Искра“, учениците от Педагогическото училище, мъжката и девическата прогимназии, турското училище, учениците от основните училища, колоездачите, войниците от местния гарнизон и много граждани.
     Възторжено посрещната, царската каляска спира пред построената арка, където кмета Драгиев приветства и поднася на Негово Величество Царя хляб и сол. Следва приветствие от духовенството, приветствена реч от Матей Георгиев и поднасяне на букет от г-жа Христова. След това целия кортеж съпровожда Височайшия гост до домът на Петър Шипков, пред който е проведена манифестация. Изпращането на цар Фердинанд става на източната част на града по шосето за Ст. Загора. През цялото време Казанлък е окичен с национални знамена.5
     Днес повече от всякога трябва да се замислим – независими ли сме, доколко и в каква степен, предвид световните политико-икономически тенденции и процеси. На такива въпроси не може да се даде решителен и еднозначен отговор. Независимостта е достижение, което нашите предци ни завещаха, а ние трябва да бъдем достойни техни последователи, не само на думи, а с реални действия.
     Да живей България!

Автор: Иво Косев – ИМ „Искра“, уредник на Дом „Петко Стайнов“

Източници:

1Уикипедия, свободната енциклопедия

2Бобев Б., Записки по история на България 1878 – 1944, С-я 1992, с. 72

3Уикипедия, свободната енциклопедия

4Коскина П., Обявяване на българската независимост – 22 септември 1908 г., ИМ „Искра“, 2005

5Архивен фонд – Нова история, Възвание за Тържествено посрещане на Н. В. Фердинанд I български цар в г. Казанлък на 24. IX. 1908 год., Документът се намира в централната експозиция на ИМ „Искра“