Българският народ, Казанлък и Независимостта
Целият български народ посреща новината за Независимостта с небивал възторг. Отношението на казанлъшките граждани към този важен акт проличава в изпратения поздравителен адрес до провъзгласения вече цар Фердинанд I: „По случай обявяването от Ваше Величество Българското отечество за Независимо царство, днес град Казанлък празнува най-тържествено тоя знаменит за целия български народ ден. За тази цел се отслужи от цялото градско духовенство молебен за здравето и дългоденствието на Ваше Величество. От мое име и от името на казанлъшкото население се молим за здраве, сили и много години за преуспяването на Независима България“, кмет на Казанлък – Дечо Драгиев, 1(кметува от 5 януари 1904 г. до 16 октомври 1908 г.).
Следва посрещане на цар Фердинанд в Казанлък на 24 септември, само два дни след голямото събитие. За целта в северния край на града, на Шипченското шосе до сегашния Розариум е построена арка. На посрещането присъстват: градскообщинският съвет на чело с кмета и помощниците, шефовете на учрежденията в града, членовете на турската и еврейската общини, опълченците и еснафските сдружения, духовенствата, женското дружество „Саморазвитие“, дружина „Искра“, учениците от Педагогическото училище, мъжката и девическата прогимназии, турското училище, учениците от основните училища, колоездачите, войниците от местния гарнизон и много граждани.
Възторжено посрещната, царската каляска спира пред построената арка, където кмета Драгиев приветства и поднася на Негово Величество Царя хляб и сол. Следва приветствие от духовенството, приветствена реч от Матей Георгиев и поднасяне на букет от г-жа Христова. След това целия кортеж съпровожда Височайшия гост до домът на Петър Шипков, пред който е проведена манифестация. Изпращането на цар Фердинанд става на източната част на града по шосето за Ст. Загора. През цялото време Казанлък е окичен с национални знамена.2
Днес повече от всякога трябва да се замислим – независими ли сме, доколко и в каква степен, предвид световните политико-икономически тенденции и процеси. На такива въпроси не може да се даде решителен и еднозначен отговор. Независимостта е достижение, което нашите предци ни завещаха, а ние трябва да бъдем достойни техни последователи, не само на думи, а с реални действия.
Да живей България!
Автор: Иво Косев – ИМ „Искра“, уредник на Дом „Петко Стайнов“
Източници:
1Коскина П., Обявяване на българската независимост – 22 септември 1908 г., ИМ „Искра“, 2005
2Архивен фонд – Нова история, Възвание за Тържествено посрещане на Н. В. Фердинанд I български цар в г. Казанлък на 24. IX. 1908 год., Документът се намира в централната експозиция на ИМ „Искра“
