Независимо от бездната между поколенията, винаги е имало фенове на хипи-песните

Дуетът Живка и Иван Ненкови - събира ги песента далеч преди 1986 година. Оттогава са семейство. Иван е от Шумен, Живка от Несебър. И двамата са филолози. Организатори са на фестивала “Морски звуци”. На 14 и 15-ти май тази година предстои неговото пето издание. Малцина знаят, че Иван е автор и композитор на едни от най- големите хитове на България, изпълнени от дует “Домино” и групата “Тоника”, от Тони Димитрова, група “Щурците”, НЛО, “Фанданго”, Кристина Димитрова. Пише също авторска музика и театрални песни. Работи с композиторите Стефан Диомов, Стефан Димитров, Кристиян Бояджиев и други. Той е автор на емблематичната за Тони Димитрова песен- “Ах, морето”, както и на “За тебе хората говорят”, “Старецът и морето”и др.. Написал е 15 песни за Тони, включени в първия й албум.
Иван Ненков има десетгодишен опит като журналист.

Като ви чуе човек, разбира, че това са песните на поколението на Марияна и Тодор Трайкови. Приемате ли подобно определение за вас самите?
Ж.Н: Свързвали са ни и друг път с този дует. На мен лично ми е много приятно, защото много харесвах и все още харесвам голяма част от техните песни. Пея някои от тях. Били сме заедно с тях на сцена. Още повече, че в началото на изявите ни като дует, доста често прибягвахме до техния репертоар.
Ив.Н:- Защото техните песни бяха красиви. Голяма част от тях са по стихове на Владимир Башев, много стойностни стихове. Да, има нещо общо, но ние сме и от поколението малко след Мишо Белчев. Така, че този тип песни имат повече последователи, които все още не са се появили. Но сигурно някъде ще ги чуем.
Вие ли сте единственият дует в България, който пее подобни песни?
Ив.Н: Не. Има и други. Ето, един ваш съгражданин например - Тошко Янкулов и неговата съпруга. Те от миналата година също са един прекрасен дует и пеят красиви песни. Може само да сме ги мотивирали, но и това е достатъчно.
Имат ли уши тези, които идват след нас, MTV поколението за подобен тип фестивални песин в стил “Ален мак”?
Ж.Н: Не бих казала, че това е стил “Ален мак”. Авторската песен има малко последователи сред младото поколение у нас, но ги има. Лично аз съм срещала такива деца. Много раззлични хора има в едно поколение, трудно е да се каже, конкретно какво точно харесва то. На нашите срещи в Харманли, в Несебър идват много тийнейджъри и малко над тази възраст от други градове. Идват, за да слушат, нещо, което много ме радва.
Ив.Н: Съдейки по моите дъщери, младите вече се заслушват в текста, но имаше период, когато съществуваше пропаст между поколенията. Това бе така, защото този тип песни нямаха медийна реализация и се пееха от фестивал на фестивал, от купон на купон. Напоследък вече има радиопредавания, телевизионни програми за тази музика. Надявам се, че празнината ще се запълни и предстоят добри времена за този тип песен. Тя няма нищо общо с Аленмаковската. Напротив, въникна точно като контрапункт на онзи тип песни. Именно като протест бе създаден и фестивала в Харманли, за да се избегнат комисиите, които прослушваха песните и ни учеха как да пеем създаденото от нас и дали изобщо да го пеем.
Всъщност това не са ли българските хипи-песни? И доколко ако това е така, в момента има нов ренесанс?
Ив.Н: Да, това е поколението, което запази спомените от Уудсток и от Джолая. Точно такива хора идват на нашите купони. Без претенции къде ще спят, къде ще осъмнат, с какво ще се хранят. Това са хора, които се зареждат взаимно и взаимно се провокират. Това е най- стойностното и най- ценното на нашите творчески срещи. Просто хората се обогатяват, провокирайки се взаимно. През всичките години, независимо от бездната между поколенията, винаги е имало хора, които пътуват с нас, живеят с тази песен и намират себе си в нея.
Деляна Бобева