Най-българската година ще е тази, в която по света ни възприемат не като сива периферия, а като част от европейската мозайка

Професор Пантев, чиста случайност или предизвикателство към по-националистично настроените граждани в България бе съобщението, че лидерът на ДПС Ахмед Доган е предложен за най- високото държавно отличие орден “Стара планина”, два дни преди националния ни празник?
Намирам, че е просто недогледано съвпадение, което може да нарани прекалено изострения, болезнения български национализъм. Но в повечето случаи това може да се приеме и като особен вид ирония.
Твърди се, че тежката социално-икономическа ситуация, в която живее българинът дава плод и ражда краен националзъм. Имате ли подобни опасения и може ли това да се случи в 21 век?
Винаги този краен национализъм, за който питате, се ражда от неудовлетвореност. От опасения, от застрашена национална идентичност. Друг е въпросът, че често пъти той е много ловко използван и манипулиран, насочен към определени, съвсем различни от благородното му предназначение цели. Това е не само българско явление. Виждате, че почти във всички парламенти на бившите социалистически страни има такива парламентарни групи, които свирепо, често пъти с примитивни средства, но имащи рецепции, са представени като националистически партии.
Това, че в момента в българския парламент такава няма, плюс или минус е за държавата и демократичното ни развитие?
Според мен е минус, защото все пак някой трябва да види и другата страна на съвременните тенденции. Аз не одобрявам този брутален марш на изтъкване на нашето измислено или истинско величие, но от друга страна, не може да се говори само колко трябва да се харесваме на другите, колко трябва да приличаме на тях и колко трябва да слушаме какво ни се казва от другите. Това е отлична почва за раждането на един отначало благороден национализъм, който може да бъде деформиран и след това да генерира като раждане и произход и да се насочи впоследствие към съвсем други цели. Само социалистически и фашистки режими са започвали тъкмо така. Хитлер отначало се бори срещу Версайския договор, също като нас. Ние бяхме против Ньойския договор, но вижте една изкуствена манипулация докъде може да доведе. Всъщност видяхме докъде доведе България това.
Тази година на националния празник на връх Шипка се събраха рекорден брой млади хора- над 4 хиляди човека. Друг е въпросът, че голяма част от тях бяха представители на по-крайни патроитични формации и движения. Ваши колеги изразиха задоволство от факта, че младежите на върха бяха много. Трябва ли да ни радва това, независимо от някои съображения за този вид патриотизъм, гарниран с бутилка, например?
Вижте, всеки който отиде на Шипка, независимо от алкохолните си състояния, за мен е благороден човек. Все пак той не е отишъл в кръчмата, нали? Нашите европеизатори трябва да знаят, да им кажем, че те трябва да направят така, че тези младежи да не изглеждат смешни. Цялата работа е, че те не изглеждат смешни, дори когато са с бръснати глави, когато са подпийнали, защото има доволна причина да се раждат такива настроения, като естествена контрамярка и контранастроения срещу онова, което днес ни се внушава. А то е, че трябва да бъдем само една безлична част на един аморфен конгломерат от държави, който наричат засега Европейски съюз.
Премиерът Сакскобургготски в началото на новата година заяви, че 2004-та ще е най-европейската година на страната. Коя ще бъде най- българската?
Най-българската ще бъде тогава, когато ни възприемат по света не като сива периферия на този европейски континент, а като една частица от европейската мозайка. Когато ще започнат след като ни премат, след като ние отдавна вече толкова приемаме и се съобразяваме с тях, да се съобразяват с нашето усещане за значимост, за стойности, за хубав живот. Тук не става дума нито за шкембе чорба, нито за домашна ракия, нито за чесън. Става дума за това, че ние не можем да загубим облика си, само за да бъдем членове на една или друга формация.
Деляна Бобева