Живата легенда на българското колоездене Цвятко Георгиев чукна 90 години

Освен спорт бай Цвятко има и друга рецепта за дълголетие: ”Свикнал съм да вечерям кисело мляко /половин буркан/ с 2-3 препечени филийки”, разказва ветеранът. - “Това ми е вечерята... Сутрин закусвам задължително половин литър прясно мляко или чай,със сирене, маслини и мед.”
От октомври 1932година,роденият в с.Сталево/Първомайско/ 18-годишен младок постъпва на работа в ДВФ-Казанлък/сега “Арсенал”/ като сирак от войната. От далечната 1935 година със закупения от завода английски велосипед “Ралей” бай Цвятко жъне успехи с първия си треньор Цветан Гърдев/”Гърдито”/.“10 години бях

универсален колоездач!

Спечелих Балканиадата в Букурещ/23-30 май 1940 година/ на“бързина” и “шосе”, а след 7 години “на писта” в София отново съм Балкански шампион.Печелил съм и Обиколката на Витоша, и Четириетапното състезание Варна-София,два пъти сам златен медалист на колокрос,бягах на “бързина” и “издръжливост”.
От целия национален отбор - Продан Георгиев, Иван Петров, Сава Герчев, Къньо Джамбазов,Никола Ненов, Йордан Константинов, Георги Велинов,Григор Добрев, Боян Попмихайлов и Венелин Бакалов, само аз съм жив! Дали ще живея още месец или до 100 години не знам...
С Протоколно решение No 5/1 от 8 септември 1964 годинана Централният съвет на българския съюз за физическа култура и спорт Цвятко Георгиев

е удостоен със званието “Заслужил майстор на спорта”

и е отличен със златен медал “За особени заслуги”.
През 1989 година по случай 100 години българско колоездене е сред десетте най-добри за всички времена...
За двадесет години -от 1933 до 1953 година ,бай Цвятко печели купища медали ,купи,признание...
На едно от състезанията в София ,стартът дава борецът Дан Колов, а Цвятко се връща в Казанлък, освен с купата, и с литър одеколон, 10 килограма “Смядовска луканка” и 15 хиляди лева.
От 1948 година е почетен гражданин на Казанлък....
И синът му Георги и внукът Цвятко печелят още титли за фамилията през годините.

“Много от колегите ми подхвърляха

че този или онзи не ме уважава...Така е,щото на състезания в Югославия,Унгария или Румъния, както и в България не ги пусках пред себе си,” спомня си Цвятко.- “На едно от състезанията във Варна ,за да помогна на Къньо Джамбазов,паднах встрани.Усетих болка ,тъй като кормилото бе проболо стомаха ми,но продължих”...
За Града на розите-”Балканският шампион” е популярен и с ателието си за поправка на велосипеди...
“Затворих дюкяна само през 1959 година,когато циментирахме колодрума.Тогава бях контрольор на обществени начала....А сега колоезденето ни загива,защото условия няма. Всичките ни асове са в чужбина - Португалия, Франция”, казва с тъга бай Цвятко. Въпреки своите 90 години ,позабравеният колоездач, се грижи за двора си на малката и тиха уличка”Страхил” 9 и все още поглежда към колелото и спомените си....
Беловласият ветеран учудва с пъргавината и бистрия си ум, но се надява около него да има повече семейно уважение и по-малко лъжа и измама.

Краси Ганев