Турийските “старци” отиват на маскарадни игри в Перник

XV Международен фестивал на маскарадните игри “Перник 2004” започва от утре в миньорския град. В него ще участват 47 групи от Пернишко и 41 от страната. Организаторите очакват да пристигнат маскарадни групи от Италия, Полша, Македония, Ирландия, Гърция, Турция, Унгария, автономна република Крим. В тази кукерска страхотия ще се включат и турийските “старци” с неповторимите си танци, които нямат равни по ритмичност и багри с други колективни изпълнения на обредни и маскарадни игри. Една група от “старците” ще изиграят своя танц пред перничани и гостите на фестивала, почти голи, само по едно елече, за да стоплят всички в студения ден с непримиримата си борба със злото, за да дадат път на любовта и обичта между хората. Друга група, ще съсекат с калъчките си омразата у хората, която ни разединява, а всичките 35-ма “старци” ще се хвърлят в леденостудени води, за да измият чернилката от лицето на “циганката, която има вече бебе” - вестител на величието на българина, запазил своята гордост и до днес, въпреки повратностите на времето.
Малко свенливо, но гордо от векове се гуши в прегръдката на Средна Сърнена гора село Турия. От северните ветрове го пази хълмът Гьоз тепе, от юг хълмът Гисовица, югоизточно от селото гони облаците вторият по височина в Средна гора връх – Братан. От запад сивее Просойката, а до нея връх Висок, покрит през пролетта с ароматни бледолилави люлякови цветчета.
За зараждането на кукерските игри в селото, легендата разказва…

По време на турското робство

в Турия, чисто българско село, пристига турски бей и отсяда със свитата си в най-богатата къща. Той и хората му започват да издевателстват над селяните. От сутрин до вечер селяните им носят вити баници, печени пилета, топли самуни, пилаф, ошав, тави с баклави - които не харесвал беят хвърлял заедно с тавите през прозорците. Вино и ракиясе леят като водите на Турийската река. Нарочени от турците двама турийци денонощно въртят чеверме за бея и низамите. Минават ден-два, месец-два, неканените гости не си отиват.
Един ден най-будният младеж в селото – Старчо, заедно с пет-шест другари отиват в близките до селото саи за отглеждане на кози, колят няколко от тях, увиват лицата си с одраните кожи, без да махат краката и главите им, така че да се вижда и засъхналата кръв по полуголите им тела, връзват хлопките /тучовете/ на кръста си и цяла нощ обикалят къщата, в която е отседнал бея. Уплашен от необикновения и мистичен танц “на балканските духове”, от страшните им сурати и окървавените тела, от непоносимия звън на хлопките, още на сутринта беят със свитата си напуска селото с думите: “Бягайте, Аллах да ни помогне!”. Оттогава кукерските танци и изпълнителите се наричат

“старчески игри” и “старци”

на името на младежа Старчо.
Кукерските игри са стар празник, който не помни началото си, дирите му се губят далеч в езическите времена. Това е празник, в който фантазията и реалността се сливат в пъстра палитра от цветове. Той очарова с красотата на багрите, с ритъма на хлопатарския звън, с пластиката на движенията и гъвкавостта на здравото мъжко тяло, със силата на житейската истина, която те претворяват в добро за хората, берекет и плодородие. Наричат го вестител на плодородието.
Ненапразно кукерският маскарад се провежда през месец февруари на Сирни заговезни, когато пролетта вече гали със слънчевите си лъчи Гьоз тепе – символи на любовта, зачатието и събуждащата се за нов живот природа.
Появяват се и вестителите на доброто, идват “старците” със своя вихрен танц, те ще прогонят злите духове, омразата у хората, завистта, лошите помисли. С калъчките ще разсекат злите сили, които вселяват омразата и отчуждението у хората. “Старците” се обличат в тесни бели потури, бели навуща, завързани със здрави козиняви връви, бяла риза и пъстро елече. На кръста е дюзенът – хлопки и тучове, скачени на здрав кожен колан, които звънят ритмично в такт със стъпката на кукера и пеят своята странна мелодия. В ръката си “старецът” държи калъчка, която размахва във въздуха. Несравними са и маските на “старците”, наречени сурати. Аленее кожата на червеникава коза, като първи изгрев на пролетното слънце, блестят като пурпур пъстроцветните мъниста, а на върха на маската подскача в такт и развява феерично було парцалена кукла, наречена булка. Всичко това е изработено с вкус от турийските жени, които по нищо не отстъпват на мъжете “старци”.
Неповторим е

танцът на “старците”

Започва със стъпка, подобна на конски галоп – забързана, устремена във времето, следва странично догонване на краката, подобно на малко отстъпление… И изведнъж кукерът тръгва напред в решителен ритъм, страшен и войнствен. Но стигне ли при хората, той заиграва леко, стъпките стават уравновесени и спокойни.

Включват се и “циганите”.

Те изпълняват своя танц полуголи – за здраве и берекет, да е плодородна годината, да са пълни хамбарите с жито, саите с животни, къщите с дечица. С тях върви и “циганката”, строго охранявана от “дервишите” – да не попадне в ръцете на “старците”. Един от “циганите” носи кросно, с което гони “цигаката”, докато я вкара в колибата. Оттам пускат заек или котка - предвестници, че детето се е родило. Колибата вече е ненужна, трябва да се изгори и с нея заедно да изгорят болестите по животните и хората, злите сили, черните магии, мръсотията в човешката душа, наслоила се в тежката зима. Накрая всички “цигани”, подгонени от “старците” се хвърлят в реката, за да измият чернилката от лицата си, да влязат бели и чисти в идващата пролет.

“Наричат ни кукерското село

разказва с нескрита гордост секретарят на читалището в селото Мариета Дончева. В този мистичен обряд участва цялото село. По наследство той се предава от деди на синове, на деца и внуци. Така е и до днес. Допреди няколко години в кукерските игри се включваха над и 70-годишни старци, които не са вече между живите, но за тях дълго ще се говори, защото те са посели в Турия семето на празника, символ на веселието и радостта, на надеждата на хората за по-хубав и сносен живот.”
“Тук в Турия от всяка уста шега излиза. Вечер

във всяка къща коза влиза

- допълва кметът на селото Христо Костеров, който е един от най-дейните участници в кукерските игри.
Най-малките “старци” в Турия са Нестор Лалев, Марин Маринов, Мариан Костадинов, които според древния обичай за участие в игрите, вече са изиграли своя танц пред големите “старци”, одобрени са от тях и вече са пълноправни членове на кукерската група в селото.

На Сирни заговезни

(49 дни преди Възкресение Христово) във всяка къща се пече баница с късмети. Вечерта след карнавалните игри всяко семейство се събира около софрата, за да върти баницата. Жените и децата целуват ръцете на мъжете за прошка. На този ден не се яде месо, но затова пък на софрата има баница, яйца, плодове, мляко. След вечерята децата ще вържат със здрав конец халваено кравайче и сложили ръце на кръста, ще се мъчат да го хванат с уста.
Вратите на къщата са широко отворени. Стопанинът поднася на “старците”, посетили неговия дом пълна бъклица с вино, а стопанката подарява от ситото на плодородието брашно, ошав, боб… Ако стопанката е млада булка, задължително трябва да подържи в ръцете си “султанката”, че колкото са хлопките на пояса, толкова да са децата в къщата. А зад вратата скришом надничат младите момичета, за да видят дали в къщата им ще влезе избраникът. Те тайно са извезали бяла кърпа и са приготвили малко букетче от кокичета и черен градински чемшир, та когато мине кукерът, да му завържат на ръката кърпата и накичат сурата.Ергените показват лицето си само на момата, която обичат!
Така е било някога,

така е и днес

Един древен ритуал,запазил своята идентичност, прави на Сирни заговезни хората по-сплотени, по-силни, защото са очистени вече от лошотията, нежелана в нито един дом.
Ако някой “циганин” на този ден ви нацапа лицето с черна боя, не му се сърдете. Това е поредно предупреждение, че чернилката е спътник на човека по рождение, а ние просто сме длъжни да очистим това петно, не само от лицата, а и от душите си, за да сме винаги доволни, весели и честите.
“На този ден трябва да се замислим върху библейската истина: “Времето идва при хората, хората отиват във времето!” Времето е пред нас. Редно е всеки да се замисли на този празник, как да влезе в това време. Подготвен ли е за него, какво ще даде от себе си, за да иска морална и духовна отплата“, казва на изпроводяк кметът на селото Христо Костеров.
Кольо Николов