Доцент Михаил Мирчев е завършил философия в СУ “Климент Охридски”. Роден e през 1954 година. 14 години работи в Института за младежта. От 1993 година е собственик на агенция за проучвания и анализи- “АССА-М”, която се занимава с политологични, социологически и маркетингови изследвания.
През тази година най- сериозният проблем за държавата ни ще бъде текущото присъствие на български миротворчески контингент в Ирак, който става и много голям. Пряката заплаха от масови поражения върху живата сила от българския контингент, която e вече ефакт, няма как да не се отрази и на политическата ситуация вътре в страната. Това ще е най- тежкият пробелм, пред който ще бъдат изправени не само политиците ни, но и цялото общество.
Изминалата 2003 година бе проблематична. Усилията на всички партии бяха, да се представят и легитимират в общественото пространство чрез местния вот. Всички те го постигнаха така, че сега ни е ясна реалната им политическа структура. Вече виждаме какъв е реалният ресурс на основните и второстепенните политически партии за влияние върху държавната администрация и масовото съзнание. Личният рейтинг на премиера Симеон Сакскобургготски през 2003 година достигна 20%, което просто не е било. Прави се аналогия с Жан Виденов и неговата политическа катастрофа, тъй като става дума за същия процент. А Иван Костов, който загуби катастрофално властта през 2001-ва година никога не е падал до това ниво. От тази гледна точка, за НДСВ положението вече е фатално, а от гледна точка на Сакскобургготски е много унизително. Най- вероятното политическо бъдеще на НДСВ, ако изобщо се съхранят в този си вид, е да бъдат просто балансьор. Това няма да е лошо от гледна точка на бъдещето на България. Досега в политическото пространство вече 14 години съществува само един такъв- ДПС. Не е лошо да има поне още един-два балансьора в политическото пространство. Местните избори през миналата година просто показаха, че практически политическа паритя НДСВ не функционира извън рамките на парламентарната група. Въпреки това и през новата година ще продължи да е валидна тезата, че след падането на Сакскобургготски от власт, партията най- вероятно ще се оглави от външния министър Соломон Паси. И през 2004 г. готовността на БСП за вземане на властта и евентуални предсрочни избори не бива да се измерва толкова с вътрешни политически и кадрови фактори, колкото с външни. България в момента е в много тежка геополитическа ситуация и проблемите на БСП пред нейното евентуално бъдещо управление са по тази линия. Става дума за американското влияние или по-точно за балансирането между американското и руското влияние и евентуално европейския фактор, който е много важен за България.Сега Великите сили структурират България в своето си имперско пространство и не мисля, че те виждат в БСП подходящия партньор. Защото БСП вземе ли политическата власт, тя вече ще стои на масата на договарянето с големите. А и в БСП нямат такова самочувствие, страхуват се да пристъпят към нещо толкова радикално. В каквато и криза да е СДС, то местните избори показаха, че все пак това е перспективната дясна политическа сила. Според мен е много малко вероятно тази сила да се разпадне. Въпреки проблемите в лидерската група в СДС, партията е в добра стартова позиция. В предстоящото време до следващите парламентарни избори, мисля, че те ще решат вътрешните си проблеми, за да вземат своето и техният ресурс не бива в никакъв случай да се подценява. ДПС, която на местните избори практически реализира най-голям ръст в броя на общинските си съветници и заетите възлови места в местните власти, ще продължи и през новата година да бъде интересната политическа сила.
Деляна Бобева