Завещанието на един родолюбив казанлъчанин

Преди 100 години умира казанлъчанинът Стоян Анастасов. Въпреки, че не живее в родния град, той остава дълбоко свързан с него. Доказателството за това се крие в неговото завещание, като част от съдържанието му е поместено на първа страница в брой 54 на вестник "Казанлъшка Искра", който излиза от печат на 15 октомври 1926 година.

Статията е озаглавена „Завещанието на един родолюбив казанлъчанин“. От нея става ясно, че голяма част от спечеленото от Анастасов ще бъде за издръжка на бедни ученици, за занаятчийски курсове и за ученолюбивото дружество „Искра“ в Казанлък.

От написаното в материала разбираме, че покойният инженер Анастасов, въпреки дълежечното разстояние, не е забравил своя роден град, хранил е особена признателност и обич към своите родители и близки, обичал е просветата и е носил милостиво сърце и добротворна душа на признателен гражданин и родолюбив българин.

Цялата статия може да прочетете тук: 

"Неотдавна е било отворено в София завещанието на скоропочиналия през месец юли т.г. в Францесбад наш съгражданин инженер Стоян Анастасов. В това завещание, направено на 25 юли, значи наскоро преди смъртта му, покойния казанлъчанин оставя за обща и единствена наследница на всички свои движими и недвижими имоти, както и наличната сума, жена си х-жа Велика Ст. Анастасова, която задължава да изпълни последната негова воля, изразена в три точки, първата от която гласи:

„Ще внесе в Софийск. Тър. Индустриална камара сумата 600 000 (шестстотин хиляди) лева, от която сума ще се образува при Камарата, под управлението на бюрото на същата, един фонд под името „Велика и инж. Стоян Анастасови“, от името на тоя фонд Камарата ще дава на общинското управление в Казанлък 3/6 (три шести) за издръжка на бедните ученици в техническото училище и купуване книги на бедните ученици в казаното училище. На ученолюбивото дружество „Искра“ в Казанлък 1/6 (една шеста) и с 2/6 (две шести), които остават, Камарата ще издържа в Железарското и Търговското училища бедни ученици, а тъй също ще урежда занаятчийски курсове. Казанлъшкото общинско управление, когато получи лихвите, ще дължи на гроба на родителите ми Никола и Тота Анастасови една скромна панахида.“

Останалите две точки от завещанието на Анастасоса се отнасят до неговите близки, за които покойният също си е спомнил и им завещал известни суми.

От завещанието се вижда, че покойният инженер Анастасов, отдавна изселен от Казанлък, не е забравил своя роден град, вижда се, че е хранил особена признателност и обич към своите родители и близки, вижда се, че е обичал просветата и е носил милостиво сърце и добротворна душа на признателен гражданин и родолюбив българин.  Защото голямата сума, спечелена от него с непосилен труд, енергия и упорито постоянство, а завещана тъй щедро и съзнателно главно на българската просвета, за нашата култура, за занаятите ни: половината от лихвите на тоя голям фонд ще бъдат за бедните ученици в техническото ни училище, а останалата половина за бедните ученици в железарското и търговското училища, за занаятчийски курсове и за нашата любима „Искра“!

Благодеянието, което щедрият и покоен дарител прави на „Искра“, е хубав и велик жест спрямо целия ни град защото „Искра“ принадлежи на всички граждани, които я обичат.  С това дарение „Искра“ ще има ежегодно нов постоянен приход повече от 10 000 лева, а с това тя би още повече разширила своята културна дейност.

Ние вярваме, че вестта за дарението на новия ни добротворец ще зарадва всички граждани и искристи и ще буди у тях чувства на благодарност. Добротворчество в името на просветата или в най-добрия християнски смисъл е всякога една добродетел, която увековечава името на тогова, които го върши.

На покойният инженер  Стоян Анастасов, който прояви толкова щедрост и внимание към родния си град, вечна слава и памет!"

В Енциклопедия Дарителство е поместена информация, която проследява във времето какво се случва със завещаните от казанлъчанина средства за просвета и култура.

"Индустриалецът Стоян Анастасов (ок. 1863 – 29 юли 1925) е роден в Казанлък, но отрано се преселва в София. Получава висше техническо образование и се отдава на инженерна практика. През 1908 г. построява в София модерна фабрика за железни конструкции и вагони. Образува “Първо българско акционерно дружество за фабрикуване на вагони и машини” (1922) с участие на местни и чуждестранни индустриалци. Ст. Анастасов е председател на неговия УС. При дейното му участие дружеството разширява дейността си и през 1924 г. построява фабрика за обработка на дървен материал, необходим за изработването на вагоните. Умира във Францесбад, Чехия.

Макар далеч от родния си град, инж. С. Анастасов не престава да мисли с признателност и обич за своите родители, близки и съграждани. На 25 юли 1925 г. той написва своето завещание в полза на българската просвета, култура и занаятчийство. За обща и единствена наследница на всички движими и недвижими имоти посочва жена си Велика Ст. Анастасова. Волята му е тя да внесе в Софийската търговско-индустриална камара 600 хил. лв., от които да се образува фонд “Велика и инж. Стоян Анастасови”. 3/6 от лихвите на капитала да се дават на общинското управление на Казанлък за издръжка на бедни ученици от Техническото училище, 1/6 – за Ученолюбивото д-во “Искра”, и с останалите 2/6 да се издържат бедни ученици от Железарското и от Търговското професионално училище и да се организират занаятчийски курсове. Отделно той дарява и известни суми на своите близки.
Приживе Ст. Анастасов предоставя на АД, което създава и ръководи, големи суми в заем. След неговата смърт дружеството трябва да ги възстанови, за да се изпълни волята на дарителя. Фондът се образува през 1927 г. с първоначален капитал от 200 хил. лв. През с.г. на 3 вноски предоставя и останалата сума. Фондът се управлява от бюрото на Софийската областна стопанска камара.

От началото на 1928 г. камарата започва да изпълнява волята на дарителя. До 1943 г. включително Казанлъшката община получава от фонда средства в размер на 13 764–26 826 лв. годишно. Няма данни как са използвани тези помощи. За същия период д-во “Искра” е подпомагано с по 4500–8900 лв. годишно. По решение на бюрото на камарата средствата, предназначени за професионалното образование в София, се разделят на три – по 3–7 хил. лв. годишно получават Държавното средно механо-електротехническо училище и Търговската гимназия. С тях се подпомагат бедни ученици. През 1928 г. сумата за занаятчийските курсове се записва в приходната част на бюджета на камарата, предназначена за субсидиране на професионалните училища и курсове. На 14 ян. 1929 г. се взема решение да се обособи самостоятелен фонд “Занаятчийски курсове – Велика и инж. Ст. Анастасови”. Тъй като сумата е малка, фондът е оставен да се капитализира. Към 1 ян. 1944 г. разполага с 94 763 лв., а към 1 ян. 1946 г. – със 108 554 лв. Фондовете са ликвидирани със закриването на областните стопански камари съгласно Закона за бюджета на НРБ за 1948 г."

ДА–София, ф. 29 к, оп. 1, а.е. 188, 189; ф. 64, оп. 1, а.е. 54, л. 20, 24; Казанлъшка искра, № 54, 15 окт. 1926; ДВ, № 13, 19 ян. 1948; Николов, Г. Илюстрована книга “Труд и промишленост”, отдел Индустрия, 194–195. (И. Шипчанов, P. Стоянова)

На снимката: Площада с Царската чешма в Казанлък в миналото (източник неизвестен)