Пламен Димитров: Няма да допуснем замразяване на заплатите през 2026 година

В Казанлък се състоя регионална дискусия на тема „Ефектът на еврозоната“, организирана от Икономическия и социален съвет (ИСС) като част от Националната информационна кампания за въвеждането на еврото в България.

Инициативата събра на едно място представители на правителството, ключови институции, работодателски, синдикални и граждански организации, както и експерти, които дадоха отговори на най-често задаваните въпроси за предстоящия преход към еврото.

Сред участниците във форума беше г-н Пламен Димитров – заместник-председател на Икономическия и социален съвет от група "Синдикати" и президент на КНСБ. В интервю за kazanlak.com той коментира ключови въпроси, свързани с ефекта от въвеждането на еврото върху инвестициите, механизма за определяне на минималната работна заплата, както и социалните и практически предизвикателства на прехода към единната европейска валута, планиран за 1 януари 2026 г.

Смятате ли, че страната е подготвена за въвеждане на еврото – икономически и институционално?

Според мен България е икономически и институционално подготвена за въвеждане на еврото. Това бе потвърдено от докладите на Европейската централна банка и Европейската комисия, както и от решенията, взети на 8 юли тази година. Категорично потвърждение за готовността на страната ни е изпълнението на всички критерии от нейна страна, без нужда от т.нар. „жокери“.

Казвам това, защото при последното разширяване на еврозоната, Хърватия например беше изпълнила посочените критерии за членство, но с определени условности. Ако разгледаме, показателя за държавния дълг, който по изискване трябва да бъде не повече от 60% от БВП, при тях той беше над 80%. Като аргумент беше посочено, че дългът следва ясна траектория на намаляване и затова той беше счетен за изпълнен. По същия начин инфлационният критерий беше постигнат чрез механизма за елиминиране на екстремумите, което е допустимо, но също представлява вид условност или както се изразих „жокер“.

Подобни действия от страна на България не са нужни, нито по отношение на инфлацията, нито спрямо другите параметри. Категорично сме далеч по-готови от хърватите, нещо което преди броени дни хърватският посланик каза в интервю при посещението си в България.

Каква роля има информирането на обществото и как Икономическият и социален съвет участва в този процес? 

За мен информирането на обществото има ключова роля в процеса по въвеждането на еврото. За съжаление, тази роля беше сериозно подценена, а информационната кампания, която в момента върви под ръководството на Министерството на финансите, стартира със закъснение.

Ние от КНСБ, заедно с Икономическия и социален съвет, както и представители на работодателите и неправителствените организации, бяхме на мнение, че дори и без официална дата за присъединяване, България трябваше да започне още в началото на 2025 г. широкообхватна кампания, която да обясни открито не само ползите от членството в еврозоната, но и потенциалните рискове, без да се премълчават неудобните теми, а да се работи по тях и те поетапно да се елиминират.

За мен пропуснатите шест–седем месеца създадоха предпоставки за сериозна дезинформация по темата в обществото. Видяхме как в социалните мрежи се насаждат страхове и откровени неистини, включително от политически сили като „Възраждане“, които го правят напълно открито. Това не са просто мнения и мога да дам за пример случилото се по време на дискусия в Младежкия дом в Казанлък. На нея се изказаха хора, които рецитираха едни и същи постулати.

Всичко това можеше да бъде избегнато, ако държавата беше започнала този разговор навреме с гражданите, с бизнеса, с работещите и днес нямаше да се опитваме - 100 дни преди въвеждането на еврото, да направим нещо, за което вече има редица съмнения, посадени в душите и умовете дори и на непредубедените хора. Затова смятам, че сме длъжници на обществото и сега трябва да действаме активно, не само чрез кампанията, която водим с Министерството на финансите, но и чрез присъствие там, където реално се води битката за общественото мнение в социалните мрежи. А такава смислена комуникация и дебати там все още липсва.

От страна на КНСБ се опитваме да компенсираме този дефицит чрез подкасти, чрез експертни разговори и чрез отговори на конкретни въпроси, които хората задават, като какво ще се случи със спестяванията ни, когато се намалят 12 пъти задължителните резерви на търговските банки, както и какво ще стане с парите от валутния борд след 1 януари 2026 г.?

Това са примери за някои по-специфични въпроси, които не се задават масово, но те са изключително съществени, тъй като става дума за десетки милиарди левове.

Какви според вас ще бъдат основните ползи от членството на страната ни в еврозоната?

Според мен основните ползи от членството на България в еврозоната могат да се обобщят в две ключови посоки: изпреварване ръста на доходите в евро и овладяване на инфлацията.

Това не е хипотеза, а е базирано на реални данни и опита на други страни, които са били във валутен борд и впоследствие са приели еврото – говоря за Балтийските държави Литва, Естония и Хърватия.

Данните показват, че в Литва през десетте години след влизането в еврозоната, средногодишната инфлация е по-ниска от тази в периода преди това. Това се отнася и за други страни като разбира се, трябва да отчетем, че те влизат в различни моменти на икономическия цикъл – нещо, което също влияе. Тоест, икономическият цикъл има много по-голямо влияние върху инфлацията, отколкото самото влизане в еврозоната. Това трябва да се казва ясно, защото в обществения дебат често се правят неправилни обобщения включително и от поддръжници на еврото, които допускат грешни внушения.

Сходна е и ситуацията с Хърватия. Тя се присъедини към еврозоната в края на 2022 г. и началото на 2023 г. В онзи момент в България кумулативната инфлация беше около 17% на годишна база, докато в Хърватия 12–13%. Имаше твърдения, че инфлацията там се дължи на приемането на еврото и на ценови спекулации. Но фактите показаха друго, в рамките на две години инфлацията се успокои и спадна наполовина.

В крайна сметка, за хората най-важното е какво се случва с реалните доходи. А анализите показват, че влизането в еврозоната ускорява конвергенцията на доходите в евро и то много по-сериозно от преди това. На лице е и успокояването и овладяването на инфлацията в едни доста по-ниски граници и размери, които са далеч по-поносими или с други думи и реалните доходи растат доста по-видимо и значимо.

Според вас дали ще се подобри животът на обикновения българин след приемането ни в еврозоната и очаква ли се постъпване на стоките и услугите след въвеждането на еврото?

Еврото само по себе си не е магическа формула, то е катализатор. Влизането в еврозоната всъщност катализира процеси на освобождаване на съответни ресурси. Това ще се отрази върху кредитния ни рейтинг заради доверието, което страната ни ще ползва от цялата еврозона. Това от своя страна ще облекчи търговския оборот и инвестиционния процес, както и ще стимулира създаването на нови предприятия и работни места. И от тази гледна точка – да, очаквам, че животът на обикновения българин ще се подобри, макар и не мигновено.

Еврото обаче не може да компенсира някои външни фактори, каквито виждаме, например, при наложените от САЩ мита, за всички държави от Европейския съюз, включително и Турция по отношение на стоманата и алуминия. Това са процеси, които не зависят от валутата.

Благосъстоянието на хората няма как да порасне „от въздуха“, само защото сме заменили лева с еврото. Влизането в еврозоната  ще създаде много предпоставки за сигурност и предвидимост, но и овладяване на инфлацията, което пък по косвен начин ще доведе до по-добро състояние на ръста на доходите на гражданите.

Какви са очакванията Ви за трудовите възнаграждения предвид приемането на страната ни в еврозоната от началото на следващата година?

Опитахме се заедно с работодателите да намерим общ език за постигането на по-широки критерии, по които да се формира минималната работна заплата, извън сегашния метод, но в крайна сметка нямахме напредък и не постигнахме общ резултат.

В този контекст е изключително важно България възможно най-скоро да транспонира Директивата за адекватни минимални работни заплати, тъй като вече сме в просрочие с повече от година. Ако не го направим до 22 октомври, страната ни ще започне да търпи санкции. Тази директива предвижда именно това, което липсва у нас – механизми за договаряне на минимални работни заплати. Това е модел, който не просто трябва да се приложи, за да избегнем санкциите като държава, но и за да имаме устойчив механизъм.

През последните пет години номиналният ръст на средната работна заплата е 83,5%, а след отчитане на инфлацията реалният ръст е около 30%. Това показва, че пазарът естествено се движи нагоре. Поради това не смятам, че повишаването на минималната работна заплата ще насърчи сивата икономика или ще се отрази негативно на заетостта, включително при хората, които работят на или около минималното възнаграждение. Що се отнася до 2026 г., няма да допуснем замразяване на заплатите.

Ще улесни ли въвеждането на еврото инвестициите в България? 

Това е факт във всички страни, присъединили се към еврозоната. Ефектът върху инвестиционния климат е положителен, основно заради трансакциите. В крайна сметка това би довело и до откриване на допълнителни работни места. Въпросът е, че в момента България не страда от липса на заетост – напротив. Ако погледнем числата, страната ни никога не е имала такъв коефициент на заетост – 77%. Безработицата при нас е под 4%, като на практика това е така наречената „структурна безработица“, при която хората просто сменят работа, а не остават дълго извън трудовия пазар.

Има ли достатъчно предприети мерки срещу борбата със спекулата и ненужното повишаване на цените на основни стоки преди въвеждането на еврото?

Краткият отговор на въпроса е – не. Да, правят се опити за по-задълбочени анализи по отношение пазара на хранителни стоки и в частност при млечните продукти, включително и от страна на Комисията за защита на конкуренцията, която е с ново ръководство. Но това е само първата стъпка.

Ние имаме споразумение за партньорство както с КЗК, така и с Комисията за защита на потребителите и обменяме данни, но те са тези, които събират директно данни от фирмите като регулатор, което показва  възможността вече наистина да се вземат и решения. Очаквам именно КЗК като пазарен регулатор с най-силни правомощия да предприеме следващите важни стъпки.

В тази връзка и другите контролни органи, като НАП, трябва да се включат в процеса. До момента има редица обезпокоителни данни, които изнасяме постоянно и те не са следствие от въвеждането на еврото, но се приписват на него, тъй като сега процесите се осветляват.

Пример за това е продължаващото ни наблюдение върху разликата между цените на едро и на дребно. От борсата до магазина някои стоки поскъпват между 20 и 70 процента, което е необяснимо. Особено тревожен е фактът, че през последните месеци България поддържа едно от най-високите цени на краве сирене в Европейския съюз – в абсолютна стойност. Това е нелогично и недопустимо, като се има предвид, че сме сред най-бедните държави в ЕС, а млечните продукти са традиционна стока тук. Не е нормално цената на българското сирене да е по-висока от аналогичния продукт в Германия, Нидерландия или Франция например.

Именно затова казвам, че мерки все още липсват в необходимата степен, но има надежда.

Има ли конкретни рискове, които Ви тревожат, в прехода на страна към новата валута? 
Основното ми притеснение е свързано с това какво ще се случи със средствата, които в момента са в задължителните резерви на банките и във Валутния борд. Вярно, че тези средства се управляват от различни места, едните са в БНБ, другите са пари на гражданите, държани в търговските банки, но взети заедно, представляват един огромен финансов ресурс. Говорим за приблизително 25–26 милиарда лева във Валутния борд, които вече няма да са необходими за поддържане на лева, както и около 17 милиарда, които в момента се държат като задължителни резерви от банките, съгласно изискванията на банковия съюз. С влизането в еврозоната тези средства ще бъдат освободени.

Възниква обаче ключовият въпрос – как ще бъдат управлявани тези огромни ресурси? Не се притеснявам, че ще бъдат откраднати, а как точно ще се използват – ако се „излеят“ наведнъж на пазара, това може да доведе до сериозна инфлация. Средствата трябва да бъдат насочени към инвестиции, които дават работни места и добавена стойност във времето напред, но и наистина да преструктурират икономиката, защото в момента имаме сектори с много ниска добавена стойност.

Има различни инструменти, механизми и подходи, които могат да се приложат, но трябва да се избегне създаването на условия за нов имотен балон чрез евтини ипотечни кредити, които ще доведат до още по-високи цени на жилищата – нещо, което вече наблюдаваме.

Второто нещо, което също е важно е свързано с обръщането на парите в малките населени места, особено за възрастните хора. След разговори, МВР поеха ангажимент да осигурят денонощен патрул пред всяка пощенска станция по време на процеса на обмен. Надявам се това да помогне.

Трябва да сме реалисти, не може да няма тревоги и да твърдим, че всичко е розово, но в голяма степен е предвидимо и със сигурност е за добро, както за икономиката, така и за бизнеса и за хората.

Предстои да се проведат и други регионални дискусии за ефекта от еврозоната и детайлите около процеса, организирани от Икономическия и социален съвет (ИСС), които ще се състоят в Свищов на 2 октомври и в Карлово на 10 октомври.