В Казанлък ще бъде открита изложба, посветена на проф. Людмил Гетов и 60-ата годишнина от откриването на Мъглижката гробница

На 28 август (четвъртък) в 17:30 ч в Културно-информационния център на гр. Казанлък се открива изложбата „Мъглижката гробница“, посветена на 90-годишния юбилей на един от проучвателите ѝ проф. Людмил Гетов и на 60 години от откриването на гробницата, съобщават от Исторически музей "Искра".

В 14 табла  са представени историята на проучването на гробницата; особеностите на плана, архитектурата и цветната декорация; етапите на строителство и ползване; времето, в което е изградена и ползвана, както и нейното място в групата на тухлените гробници, които са местен строителен феномен, характерен само за Казанлъшката долина.

Изложбата е плод на сътрудничеството между Исторически музей „Искра“ –  гр. Казанлък и катедра „Археология“ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Куратори на изложбата са доц. д-р Даниела Стоянова (СУ „Св. Климент Охридски“) и Меглена Първин (ИМ „Искра“).

Откриването и проучването на гробницата се осъществяват през лятото на 1965 г. Екипът от Историческия музей в гр. Казанлък включва Гергана Табакова-Цанова (директор на музея) и Людмил Гетов (уредник, завеждащ археологическия отдел). Научен консултант е Мария Чичикова.

Гробницата е разположена в южната половина на могилния насип. Общата и` дължина възлиза на 22,49 м. Входът е от юг и е изградена на нивото на древния околен терен. Силно разчлененият и` план и до днес остава без паралели сред познатите ни монументални тракийски гробници.

Състои се от малко преддверие, от двете страни на което са изградени по едно допълнително помещение. Следва двуделен коридор (дромос), две правоъгълни помещения (помещение I и помещение II) и завършва с гробна камера. Камерата и конструктивно свързаното с нея помещение II са изградени от тухли, останалите части са с каменна зидария на глинен разтвор.

Особеностите на плана, архитектурата и строителните материали позволяват разграничаването на поне два строителни периода. Именно с втория период се свързва богатата (макар и частично запазена) стенописна украса. Тя е покривала стените на коридора, двете помещения и гробната камера. Основните цветове са бяло, червено, черно, розово и жълто. Те са нанасяни в редуващи се хоризонтални цветни пояси с различна височина. За съжаление, за подложка на мазилката с цветна украса е бил положен слой глина, който през столетията е поел влага и това е причината по-голямата част от цветните мазилки да бъдат открити паднали на подовете и разтрошени на множество фрагменти. Днес от тях е възстановен фриз от редуващи се амфори и палмети, както и изображение на колчан с лък, украсявали стените на гробната камера.

Гробницата е ограбена още в древността, което затруднява нейната датировка и определянето на етапите и продължителността на използване. Наличието на останки от две гробни легла в последната камера свидетелства за повече от едно погребение. Намерените по време на проучването обгорели кости също потвърждават предположението за многократното използване на гробницата и интерпретацията ? като фамилна гробница.

С използването на тухла като строителен материал, Мъглижката гробница заедно с още девет формират специфична само за района на Казанлъшката долина група монументални подмогилни съоръжения. От тях само Казанлъшката гробница, тази при Мъглиж и две при Крън са украсени с полихромна мазилка. Гробницата при Мъглиж е малко по-късна от Казанлъшката гробница, чието строителство се отнася в периода 80те – 60те години на III в. пр. Хр. Като добавим и поне двата строителни периода, вероятно Мъглижката гробница е построена и ползвана около и малко след средата на III в. пр. Хр., а повторното ? стенописване може да се отнесе към последните десетилетия на същото столетие.