В село Долно Изворово ще зарязват лозята на 14 февруари

В казанлъшкото село Долно Изворово, на 14-ти февруари /петък/, от 11:00 часа в местността "Пушков чифлик" ще се състои традиционното зарязване на лозята по случай празника Трифон Зарезан.

Основна традиция на Трифон Зарезан е символичното зарязване (резитба) на лозята. При него мъжете, обработващи лозя, отиват в тях, носейки специално приготвена храна – хляб, който може да бъде квасен или пресен, със или без украса; цяла кокошка, пълнена с ориз или булгур; туршия и др. Освен това се занася и бъклица с вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. На някои места на лозята се носят и светена вода и пепел. Храната се отнася в специално подготвена нова вълнена торба.

Зарязването се извършва с косер, който предварително се почиства и се наточва (заостря) добре. При самото зарязване всеки стопанин на лозе се прекръства, отрязва с косера си по 3 пръчки от 3 лози, прекръства се отново и полива зарязаните лози с бъклицата. В Югозападна България зарязването се извършва винаги от двама души, а благославянето се превръща в ритуална игра (пиеса/сцена) с точно определени действия и думи (роли). Мъжът, който реже, застава в единия край на лозето, а вторият мъж е скрит зад някоя лоза, в другия край на лозето.

След зарязването лозарите от цялата местност се събират на обща трапеза с донесената храна. На земята върху дълги пешкири се нареждат питите, кокошките и другата донесена храна, както и бъклиците с вино. Голяма китка (букет) от босилек, в която са втъкнати 3 лозови пръчки, се слага в средата. При сядането на трапезата, един от лозарите се избира предводител наричан „цар на лозята“ или „Трифон“. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: „Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!“. По принцип идеята е царят на лозята да е заможен, тъй като положението му е свързано често със значителни разходи.. На някои места царят коли, като курбан за плодородието на лозята, овен или вол. Все пак всеки има право да вземе китката, макар че обикновено младите отстъпват на някой възрастен и опитен лозар и особено на този, който вече е царувал и през неговото царуване е имало не градушки или суша, а плодородие.

Щом царят поеме китката, останалите му честитят „царството“ и угощението започва. След края на трапезата в лозята лозарите се връщат шумно в селото/града. Царят е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си.

В българския народен календар има и други важни трудови празници, свързани с лозарството и винарството. Сред тях са така наречения Кършовден, когато се окършват ненужните лозови пръчки, за да не отнемат силата на лозата, се свързва с деня на Св. Св. Константин и Елена (след прецъфтяване на лозата).

Снимка: НЧ "Петко Маналов-1932", с. Долно Изворово (архив)