11:59 | 14 ноември 24 1893

В неделя решаваме бъдещето на Дом-паметника на връх Бузлуджа

Дом-паметникът на Българската комунистическа партия (БКП) на връх Бузлуджа е една от най-впечатляващите сгради, която ежегодно хиляди туристи от страната и чужбина идват да видят на живо. Нетипичната и внушителна архитектура на монумента става повод той да бъде включен това лято в топ 5 на най-красивите изоставени сгради в света.

Строежът на Чинията започва през 1974 г, а художественото му оформление отнема близо 18 месеца, като в него участват над 60 творци. В самия строеж на сградата се включват над 6000 души.

Казанлъчани помнят тези времена и разказват за тях, едни с умиление, други с тъга, а трети с надежда да видят отново Бузлуджа във вида, в който през август 1981 г. паметника отваря официално врати. Днес, въпреки злощастната съдба, която сполетява Монумента и през последните 35 години той е разграбван и рушащ се от атмосферните условия, за първи път жителите на Долината имат силата да определят какво ще бъде бъдещето на Дом-паметника, като излязат и дадат своя глас на предстоящия местен референдум, който ще се състои след броени дни на 17-ти ноември /неделя/.

Ако 40 на сто от регистрираните на последните местни избори от имащите право на глас подкрепят положително референдума, той ще бъде признат за успешен и Община Казанлък ще поеме отговорността за стопанисването и опазването на този културен паметник от национално значение.

Водени от убеждението, че запазването на паметника Бузлуджа е важна стъпка към съхраняването на българското и европейското културно наследство, през 2023 г. Община Казанлък кандидатства с концепция за интегрирано териториално развитие (КИТИ), в партньорство с Областна администрация Стара Загора и Фондация „Проект Бузлуджа“. Целта е да се запази максимално автентичния облик на обекта, но същевременно да бъдат спрени разрушителните процеси и се осигури безопасен достъп за посетители, за което са осигурени средства в размер на близо 7 милиона лева. Концепцията беше одобрена през май 2024 г

Сред предлаганите дейности са извършването на:

Консолидация на конструкцията – извършване на спешни ремонтни дейности за укрепване на покрива, изграждане на нови прозорци, нови електрическа и ВиК инсталации.
Почистване на обекта – почистване след извършване на СМР, сепариране на отломки и запазване на ценни материали.
Консервация на художествените елементи – запазване и възстановяване на мозаечните панели и други декоративни елементи.
Интеграция на нови функции – създаване на пространство за изкуство, културни събития и образователни програми, което ще осигури устойчивост на паметника като културен обект.

По думите на кметът Галина Стоянова до края на януари 2025 г. проектът трябва да бъде внесен за финансиране, но задължително условие е Община Казанлък да поеме управлението на паметника, а крайната идея е монумента на връх Бузлуджа да бъде превърнат в международен конгресен и културен център. Градоначалникът неколкократно уточни, че европейските средствата са целеви и не могат да бъдат вложени в друго, а управлението на монумента няма да изисква средства от общинския бюджет. От местната администрация подчертават, че фокусът ще бъде върху възстановяването на културната стойност, а не върху идеологията на паметника.

По време на една от информационните срещи за предстоящия референдум, Галина Стоянова изрази мнение, че процесът по социализация на паметника на връх Бузлуджа ще бъде дълъг и е извън мандатността на един кмет, което е и причината Общината да се допита до обществеността „Подкрепяте ли община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно имот – частна държавна собственост „Дом паметник“ на връх Бузлуджа за 10 години?“.

От законова гледна точка Община Казанлък има право да поиска стопанисването на Чинията за срок до 10 години, което е и практика както с всички тракийски гробници в района, а след изтичането на този срок, може да се отправи ново такова искане.

Припомняме, че предложението да се състои местен референдум за паметника на връх Бузлуджа, който ще струва 102 460 лв. бе гласувано от Общински съвет на 26 септември, а идеята за провеждането му първоначално дойде от новосформирания през тази година Граждански консултативен съвет към Кмета, който на свое заседание от 07.08.2024 год. в зала 6 на Община Казанлък създаде инициативен комитет включващ 21 члена от ГКС за референдума за Бузлуджа. По време на заседанието бе разгледано и прието предложението за отпускането на кредит в размер на 250 000 лева от общинския бюджет, нужен за разработването на работен проект за "Етап 1: Консолидация” на сградата, който да изясни конкретните проектни решения за изпълнение на новото покривно покритие и прозорци на паметника „Бузлуджа“.

През 2021 г. монументът придоби статут на недвижима културна ценност от национално значение, а управлението му е възложено на държавата в лицето на Областна администрация - Стара Загора. Още през 2015 г. община Казанлък заедно с Фондация „Проект Бузлуджа“ започна работа по полагането на основите за постигане на необходимия диалог за опазването му. През 2016 г. на „12-тата световна среща на българските медии” Община Казанлък представи културното наследство на региона, като изложи аргументи за съхранение и подходи за адаптиране на сградата към съвременните изисквания. На среща с министъра на културата – Вежди Рашидов през юни 2017 г. кметът на община Казанлък – Галина Стоянова обсъди добре планирани и осъществими мерки, насочени към консолидация и обезопасяване на сградата, като същевременно се осигури безопасен достъп за посетители.

Дом-паметникът на връх „Бузлуджа“ е бил повод за дебати е не малко случаи. Той е част от миналото, което носи своите уроци за бъдещите поколения. Подобен пример е Берлинската стена, служеща за граница между Германската демократична република и Западен Берлин от 13 август 1961 до 9 ноември 1989 г. Тя е разделя западната част на град Берлин от цялата територия на ГДР и от източната част на града. Днес от нея са запазени само 2,5 километра от някогашните 43, въпреки това, тя продължава да бъде един от най-известните символи на Студената война известни ни в историята.

Приписваната символика на Дом-паметника на връх Бузлуджа не може да заличи неговата архитектурна стойност. Той се състои от сферично тяло, символизиращо венец в памет на историческите събития, случили се на връх Бузлуджа, и пилон, който представлява флаг, украсен с най-големите в света светещи червени петолъчки. Интериорът представя почти 1000 кв. м. изключителни мозайки, представящи основни български исторически епизоди и личности, свързани с периода на социализма.