На 6 ноември, от 17,30ч., в Исторически музей "Искра" ще се състои дискусия с граждани за предстоящия референдум.
Днес, в пресцентъра на БТА Казанлък се състоя пресконференция от разяснителната кампания, водена от Община Казанлък в лицето на кмета Галина Стоянова, с присъствието на директори на културни институти, Председателят на Общински съвет-Казанлък Николай Златанов, секретарят на Община Казанлък Гинка Щерева и Председателят на Гражданския консултативен съвет Цветолина Цветкова. Пресконференцията бе във връзка предстоящия референдум, където казанлъчани ще имат правота да решат дали Община Казанлък да бъде стопанин на Дом-паметника на връх Бузлуджа.
В предисловие, кметът Галина Стоянова припомни, че провеждането на референдум по важни въпроси не е новост за нашите ширини. През 2009г., местните са решили дали гр.Шипка да бъде отделен в самостоятелна община именно чрез референдум.
Референдумът, който бе гласуван на Общински съвет и подкрепен с мнозинство от членовете му, ще се състои на 17 ноември, а казанлъчани ще трябва да решат: „Подкрепяте ли Община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно имот в частна държавна собственост Дом-паметник на връх Бузлуджа за10 години?“
7 млн лв европейски средства са отпуснали за реставрацията и консервация на монумента на връх Бузлуджа, след защита на Община Казанлък на Концепция за интегрирани териториални инвестиции, която е получила максимален брой точки. Стоянова поясни, че ако жителите на общината не подкрепят предложението, средствата не могат да бъдат вложени в друго направление, защото са целеви.
Паметникът Бузлуджа получава статут с класификация на архитектурно-строително и художествена недвижима културна ценност с категория „Национално значение“ на 13.09.2021г. от министъра на културата. До този момент, знаковият социалистически паметник е ничии, без статут, „не знаехме акта за държавна собственост къде се намира", казва Стоянова.
Областният управител, на когото е предоставена сградата за стопанисване и управление, осъществи проект по почистване на екстериора и интериора, и обезопасяване на достъпа до мозайките в партньорство с фондация „Проект Бузлуджа“. Този проект целеше отваряне на сградата и безопасен достъп, но това не се осъществи и проектът все още не е отчетен пред финансовите органи, следствие на което сградата е обявена за опасна, и достъпът до нея е затворен, пояснява още Стоянова.
През август т.г., Галина Стоянова изпраща писмо до Областния управител на Стара Загора с въпроса „Как Община Казанлък може да стопанисва Бузлуджа, предвид готовността ѝ да инвестира средства за консервация с европейско финансиране?“ Писмото е препратено до министъра на културата, а в отговор се пояснява, че това е в правата на Областния управител. Кметът на община Казанлък поясни, че по закон предоставянето на управлението на паметника може да стане с искане на кмета и без други процедури, но процесът по социализация ще бъде дълъг и е извън мандатността на един кмет.
Стоянова подчерта, че Община Казанлък има сериозен опит в социализирането и консервиране на национално културно наследство каквито са тракийските гробници. Повече от 15 години тя е стопанин, като поясни, че реставрира и консервира изцяло с външни средства.
„Мога категорично да кажа, че за първите 10 години, Бузлуджа няма да изисква от бюджета на Община Казанлък нищо." Кметът поясни, че рамките от 10-годишното управление се дължи на законовите норми в страната. В пояснение, тя даде за пример тракийските гробници, които са под стопанисването на Казанлък за същият период от време.
Категорична бе Стоянова в намеренията си монумента да бъде запазен заради своята архитектура и култура, но не и като идеологически паметник: „Ние нямаме никакво намерение да възстановяваме идеологическата история на този паметник. Ние се фокусираме на неговата архитектурна и културна стойност.“
Директорите на Художествена галерия - Казанлък и ИМ "Искра" апелираха жителите на общината да упражнят правото си на глас.
„Това е най-демократичният път да осъществим един проект със световно значение. Ние трябва да си даден сметката, че правим местен референдум, но той е със световно културно значение. И той вече е признат, класирайки го в първите седем най-красиви изоставени сгради по света“, заключи Стоянова.
В края на пресконференцията, всички присъстващи имаха възможността да видят три от интервютата на ученици от ППМГ „Никола Обрешков“ – Кристиян и Тома. Те са разговаряли с изявени казанлъчани по темата. Първите им събеседници са с почетните граждани на Казанлък д-р Бойчо Бойчев и Владимир Спасов, и дългогодишният дипломат Меглена Плугчиева. Останалите 10 интервюта ще бъдат представени по време на дискусията на 6 ноември.
Цялата пресконференция вижте във видеото: