Навръх 111-та годишнина от българското превземане на Одринската крепост, през вчерашния 13-ти март 2024г., в Музея на фотографията бе открита изложба със запечатани фотоси от този славен момент на българската история. Заслугите за гостуването ѝ в Казанлък бе съвместната работа на РИМ – Велико Търново и Музей на фотографията – Казанлък.
Симеон Цветков, уредник на Регионален исторически музей Велико Търново представи една нестандартна изложба, както сам определи, по повод 111 години от превземането на Одринската крепост от българската армия в хода на Балканската война 1912-1913 г. Тя се състои от 18 табла от фотографии и артефакти, запазени за поколенията от колекционери.
Те са събирани от архивните колекции на музей в цялата страна. Снимките са от частни колекции, от Държавния военно-исторически архив, Музея на фотографията и основната снимка тази изложба да се случи е дарена на казанлъшкия музей от внучка на брата на Чудомир, войник на фронта – Лилия Димитрова.
„Радвам се, че точно днес съм тук, сред потомците на славните казанлъчани, които са участвали в щурма на крепостта. За Одрин е писано много, и аз няма да говоря, ще оставя вместо моите думи да говорят артефактите, снимките и материалите. На постерите сме събрали основните родове войски в българската армия. Точно при Одрин се поставят основите на съвременното водене на война, които са в сила и до днес.“, каза Цветков.
По въпрос на журналисти, Цветков отличи снимката, която е и разковничето за името на изложбата, чието мото е „Моите сърдечни поздрави и Одрин е български вече“, която е дадена на автора на изложбата лично от директора на казанлъшкия фотографски музей Стефан Папукчиев. На снимката са заснети 3-ма български войници, един от които е братът на Чудомир – Георги Чорбаджийски, който изпраща фотографията на родителите си, а на гърба ѝ е изписано използваното мото на изложбата.
„Нека всеки документ и всяка снимка говорят сами за себе си“, заключи Цветков.
Специален гост на откриването на изложбата бе потомката на Чудомир и внучка на Георги Чорбаджийски - Лилия Димитрова. Тя е и основният двигател за пораждането на тази изложба. Снимката на нейния дядо във воената униформа е от личения ѝ архив. Лилия Димитрова разкри, че се очаква снимките да бъдат събрани в албум.
До ден днешен, тя препрочита дневника на дядо си, в който са разкрити всички трудности, през които са преминали българските войници. За студа, снега, мизерията и глада, които преживяват. Загубил жена си, оставя 3-те си деца при роднини, той не губи духа си и изпълнява дълга към родината. По времето, когато Георги Чорбаджийски е на фронта, брат му е студент. Малко по-късно губи и едно от децата си. Това става причина Чудомир да се завърне в родното си място и да помага на семейството си.
Събитието бе уважено от общински съветници, директори на културни институции, представители от 61 Стрямска механизирана бригада и общественици.