Православната канонична икона – традиции

Канонът е само посоката на пътя, неговите принципи. Истинската православна икона винаги е индивидуална, лична, не прилича една на друга, тя отразява вярата на човек чрез неговото дело и сърце. Това е, което Господ благославя, а не индустриално бездушно и необмислено копиране.

Молитва, която минава през живо сърце, не може да бъде заменена с механично възпроизвеждане на копие на молитва от машина или от невярващ човек. Това е просто имитация и фалшификат.

Много е важно в въплъщението на иконата кой точно прави това. По-рано само монах или православен човек можеше да бъде иконописец, твърд във вярата, без силни страсти, със специална църковна благословия за иконопис, в брак или в целомъдрие, в чистота на душата и тялото. Жените в църквата се занимаваха само с шиене и бродиране и можеха да пеят на клироса.

От голямо значение при въплъщението на иконата са и материалите, от които се състои. Всички материали трябва да са дадени от Бога, т.е. естествен, чист, нов, без петна, неомърсен, не изкуствен. По-добре е боите да са от естествени минерали, цветни полускъпоценни камъни върху пилешки жълтък с винен или винен оцет. Лепилото, използвано в иконата, също трябва да е естествено: животно или риба. По-добре е паволоката да е ленена. Позлатата трябва да е листно злато, а не синтетични акрилни метални бои.

Една икона може да бъде оценена само след достатъчно дълга молитва пред нея и дълго съзерцание. Тогава ще се отвори и ще покаже всичките си плюсове и минуси. Често ярките и външно красиви и декоративни икони, след дълго съзерцание, започват да дразнят и се оказва напълно невъзможно да се молите пред тях.

От друга страна иконите, строги и сдържани на цвят, по време на вечерната молитва, осветени от светлината на свещ, се преобразяват и оживяват.

Нека си припомним малко по-древни традиции. Всъщност иконите, като всяка светиня, не могат да се продават и купуват, защото светинята принадлежи на Бога. Следователно процесът на прехвърляне на иконата от ръцете на създателите в ръцете на клиентите се нарича замяна на пари или за предварително уговорено дарение. Разменя се не свещено нещо, а трудът на човек и разходите му за материали. По същия начин, според канона, трябва да бъде в църквата, когато купувате свещи  и т.н. Но в същото време трябва да се помни, че доста специфични усилия, време, умения и материали са били изразходвани за въплъщаване на светините в материала. Според старите традиции при размяната на светиня е невъзможно  да се пазариш. Не бива да продавате домашните си икони, особено тези, които са били дарени като благословия.

Най-често в домовете на православните християни се поставят икони на Богородица, както и на Исус Христос.

Източник: https://album.bg/