В Казанлък беше открита документална изложба разкриваща ролята на българските книжовници в Априлското въстание

Документалната изложба „Априлското въстание 1876 г. в съдбата на членовете на Българското книжовно дружество“ беше открита в Музея на розата в Казанлък. Експозицията представя събитията от Априлската епопея през погледа на българските книжовници и общественици, които със своята дейност допринасят за популяризирането на българската кауза пред европейската общественост. Тя е част от събитията, посветени на 150-ата годишнина от Априлското въстание, които преминават под патронажа на президента на Република България. 

„За пореден път ни гостува изложба с национално послание. Рядка възможност е да се докоснем до емоциите на нашите предци, свързани с Академията – академици и герои, пряко съпричастни към Априлската епопея. Това е връзката между героизма и академизма, един по-различен нюанс на славните събития от Априлската епопея“, подчерта директорът на музея д-р Момчил Маринов.

"Тази изложба напуска за четвърти път сградата на представителството на БАН и за трети път град София.", заяви след приветствените си слова координаторът на Регионалния академичен център в Казанлък инж. Владимир Чучумишев. До момента тя е била представяна в Народното събрание, в дома за отдих в курортния комплекс „Св. Св. Константин и Елена“ и в Националната астрономическа обсерватория в Рожен.

Изложбата има и дигитален вариант, който дава възможност съдържанието ѝ да достигне до по-широка публика.

"Българското книжовно дружество, което е предшественик на БАН, с неговите тогавашни дейци са направили възможно да доведат целите и каузата за борбата през 1876г. пред европейския елит и общност. Това е запечатано на тези платна. Това е смисъла на тази изложба.", допълни Чучумишев.

Тематични табла проследяват съдбите на членове на Българското книжовно дружество и показват чрез документи, свидетелства и издания човешкото и международното измерение на Априлското въстание. Експозицията е създадена с участието на специалисти от Института за исторически изследвания, Централната библиотека и Научния архив на БАН.

18  тематична табла разказват за ролята и участието в Априлските събития и след това  на  част от  деятелите на Българското книжовно дружество – Марин Дринов, Тодор Пеев, Марко Балабанов, Драган Цанков, Константин Иречек, Атанас Шопов, Стефан Панаретов, Иван Евстратиев Гешов, Васил Друмев, Константин Величков,  Стефан Стамболов, Михаил Сарафов, Георги Златарски, Спас Вацов и др.

Документалната изложба представя Априлското въстание от по-различна перспектива - през съдбите на хората, които съчетават просветителската мисия с активната обществена позиция и ангажираността към националната кауза.

„Историята на всички тези дейци ни показва нещо много важно, именно, че свободата изисква не само смело сърце и пушки, но и просветен ум. Оръжията извоюват свободата на бойното поле, но перото на тези мъже от Българското книжовно дружество я прави международно призната и исторически вечна“, подчерта д-р Деница Мизинска.

Д-р Мизинска допълни, че изложбата разкрива как в съдбоносни за България времена представителите на българския научен елит демонстрират политическа зрялост и готовност да работят за достойното европейско бъдеще на своя народ.

Кметът на Казанлък Галина Стоянова също акцентира върху историческото значение на въстанието и неговия принос за последвалото освобождение на България.

„Безспорно Априлското въстание е началото на Освободителната война. То е зарядът и факлата, които разпалват стремежа към голямата освободителна мисия, осъществена през следващите години“, заяви тя.

След като е разгледа тематичните табла, Стоянова открои значението на българските книжовници за представянето на събитията пред европейската общественост. Тя посочи като пример историята на Иван Евстратиев Гешов и публикациите му във вестник „Таймс“, чрез които информацията за жертвите, кланетата и насилието достига до международната аудитория.

„Тази жертвоготовност, която са имали, днес често обличаме в знамена и наричаме патриотизъм. Но патриотизмът не е във веенето на знамената или в красивото говорене. Той е в това словото, което ти е дадено, и влиянието, което си получил, да превърнеш в мисия за добро – за държавата, обществото и града, в който живееш. Мисия, която е лична, но е посветена на общността. Аз така разбирам патриотизма и затова съм толкова впечатлена от тази изложба“, посочи Галина Стоянова.

Интересното изложение ще бъде достъпно за посещения от гражданите и гостите на града до 10.11.2026 година.