Едно тъжно място в Казанлък, което може да е Иначе

Това е  едно от най- тъжните места в Казанлък.

И никога не остава пусто. И без диря от хора.

Независимо, че  периодично се превръща в сметище за строителни отпадъци.

Така, както е и сега.

Огромни изкъртени бетонни плочи отнякъде си, за които са слепи в общинската управа,  съжителстват с частица от разбитите  сърца на хората.

Онези, които обичат животните.

И които са поделили част от сърцето си с тях.

Споделили  са заедно част от животите си.

Това тъжно място от Казанлък не остава  нито без цветя, нито без посетители.

Не  остава незабелязано  и от  очите на детското любопитство, които безцеремонно питат:

„Какво е това?

Трябва да кажеш. Да обясниш, че на това място хората, изгубили домашните си любимци, ги оставят, за да пътуват в Безкрая.

И тайно ти самият да идваш тук, за да лекуваш душата си.

Всеки, според възможностите си прави това място за сбогуване и лечение на душата си .. уютно.

Умилително е колко сме изобретателни в болката си и скръбта . По тях.

От обикновена  купчинка пръст, със забодено клонче или детска плюшена играчка,  до грижливо оградено и наредено място с кръст,  или зидани малки гробници. С много цветя.

Красива, отчайваща , тъжна пустата.  

Такива места край Художественото училище в Казанлък, в подножието  на парк „Тюлбето“ има много- десетки са.

А по нататък стават и стотици. Някои са видими, други вече-не.

Времето е заличило следите от последния дом на любимите четириноги.

Които са били част от нас.

Върху  изравнените със земята гробчета са утъпкани пътеки или струпани строителни отпадъци.

Върху част от тези малки купчини играят деца.

Дотук с емоцията.

Отвъд нея са горчивите, неудобни и „неимиджови   факти:

Въпреки че  все повече граждани отглеждат домашни любимци, община Казанлък не е  решила въпроса с техния последен дом.

Да, последен дом.

Защото и животните имат право на това.

Всичко останало, което правим, когато се разделяме с тях, е нарушение на санитарни и хигиенни  правила  и на Закона за ветеринарно-медицинската дейност.

Нямаме право, не е законно, не е позволено, санкционира се, починалите животни да се полагат където и да е . Още по-малко в градски паркове, гори, в близост до населени места. В дворове.

Още по- малко да се изхвърлят в  съдове за смет или в крайпътни канавки.

Това е нечовешко, непозволено, грозно. Срамно.

Някой знае ли дали наблизо има Екарисаж?  

Като изключим  този в Тракийския университет?

И при какви условия, кога и за колко време оттам се отзовават?

И дали може да бъде повикана  кола на Екарисажа всеки ден или само в делнични?  

Както и като заплатим по 50 стотинки за трупно тегло, какво става после с домашния ни любимец?

Какво става с почвата, водите там, където полагаме  починалите животни, ако и да са били болни  от заразни или опасни болести?

И кой в крайна сметка РЕАЛНО контролира това?

Кой следи за целия този процес, на фона и на  купчина европейски директиви, към които сме се присъединили, прокламиращи хуманно отношение към животните?

Как си отиваш от света, е също елемент на хуманността.

Отвъд разписаното по Закона за ветеринарно- медицинската дейност- глоба до 350 лева при подобно поведение  от наша страна- да погребем в нерегламентирано място домашно или бездомно животно, друго няма.

Тогава е разбираемо лутащото поведение на  хората сега.

Не са виновни.

Защото някой не си е свършил работата.

Общинска власт- законодателна или изпълнителна.

Всъщност и двете заедно.

Защото това е преди всичко ангажимент на Общинския съвет- да предложи, изисква, съгласува, гласува. Да настоява от общинската администрация да предприеме нужните мерки.

Да пита гражданите дори.

Недопустимо неглижиран проблем.

От местната власт тук.

Който бързо  следва да  намери своето решение.

Затова :

Групата на общинските съветници от „Има такъв народ“ в бъдещия Общински съвет на Казанлък,  ще внесе до края на годината предложение за отреждане на общински парцел, където да се извършват погребения на домашни любимци- кучета, котки, птици.

Общинска грижа следва да бъде  подходящото ограждане на този парцел и изграждането му съобразно всички законови норми по отношение на  отстояния, състав на почвата и други.

Средствата по неговото поддържане ще бъдат осигурявани чрез дарителски кампании от нас , любители на животните и доброволци.

Знаем, имаме, познаваме такива хора, които с радост ще откликнат на подобно начинание.

Защото те, животните, нашите домашни любимци и  четириноги приятели, заслужават.

Тази последна и достойна почит от нас.

Ние гражданите – също.

Друго наше предложение, залегнало в Програмата ни за управление е изграждането на още един парк за разходка на домашни любимци в Казанлък.

Сегашните два не са достатъчни, нито като  площ, нито като капацитет за по-големите кучета.

По отношението на хората към животните, се познава що за хора сме.

 Какво общество като граждани сме изградили.

 И в какъв град, в каква община живеем.

 Може да е ИНАЧЕ.

Казанлък трябва да направи това.

Живка Железова- водач на листата с кандидати за общински съветници от ПП „Има такъв народ“ и кандидат за кмет на община Казанлък

Подкрепете ни!

С номер 21 в Бюлетината

Казанлък – това сме ние.

И сме едни от ВАС!

Купуването и продаването на гласове е престъпление.