Този срам трябва да бъде изтрит

Това не е декор за филм за българското Освобождение.

Макар, че тази къща също се нуждае от своето „Освобождение“.

От грижа и отношение, преди да се е срутила.

И завинаги да е погребала части от духовното славно минало на Казанлък.

Тази къща не е на края на света.  Тя е в Казанлък, в кв.„Кулата“, на улица „Княз Мирски“№  35.

От сградата на Община Казанлък я делят около 1000 метра, от Градската галерия и Музей- 500 метра.

Непреодолими разстояния.

Защото:

Тази къща е оставена  на произвола на съдбата и се руши.

Като много други къщи, които пазят спомена за онзи друг град, с друг живот. Който вече го няма. Не само защото ги няма ОНЕЗИ хора.

Тази къща, която плаче за грижа и спасение е къщата на човек, оставил своя живот и духовен отпечатък в Казанлък.

Тази къща е на човек, за който светът  говори, а тук гимназист трудно ще каже повече от изречение.

За него.

Тази къща е  на човек,  благодарение на който днес градът има своята Художествена галерия, с богати и ценни колекции .

Има своя Исторически музей, своето читалище Искра“, богатата сбирка от стари и ценни книги в библиотека „Искра“,  своя  краеведски сборник „Казанлък в миналото и днес“ и своята великолепна в  изяществото си картина „Розоберачка“.   

Една от перлите в колекцията на Градската  ни художествена галерия.  

Тази тъжна и срамна гледка е всъщност родната къща на Иван Енчев- Видьо.

Един от духовните колоси на Казанлък от края на 19-ти и 30-те години на 20-ти век.

Тъжно е  човек да вижда  как наследниците на един град, в който е оставил  сърцето си,  творчеството си, „пазят“ така паметта му.

Като я сквернят с липсата си на отношение.

Срамно е, недопустимо е, родната къща на твореца, етнограф,  колекционер и автор на първия герб на Казанлък, да е в това състояние.

Още по- срамно и недопустимо е, това да е невидимо за местната власт.

Къщата на Иван Енчев- Видьо  е на метри от православен храм и  къщата на друг голям българин, живял в Казанлък- Константин Бозвелиев.

И е на място, по което ежедневно, особено през лятото, минават много туристи.

Виждат надписа на къщата и …. Мълчат.

Срамуват се.

Може би заради нас.

Този срам трябва да бъде изтрит.

ПП „Има такъв народ“ в Предизборната си програма за Казанлък има специален раздел, посветен на старите казанлъшки градски къщи , тяхното опазване,  реставриране и превръщането им в музеи на градския бит, култура, история, личности.

Има начини и средства за това ще се намерят.

Средствата в общинския бюджет за култура не са никак малко.

При правилно и мъдро разходване, разпределение  и прецизиране откъм приоритетност, нужди и рационалност, това е постижима цел.

Опазване паметта на Казанлък и неговите славни хора.

При ясна политика, с визия, грижа и отношение, само за няколко години вложените средства по опазване и съхраняване, връщане към нов живот на старите градски къщи и къщите на именити наши съграждани, могат да носят приходи. При това не лоши.

Когато хората в местната власт имат нужната експертиза и гледат в една посока-  има начини да се опази градското културно наследство.

Мъдро.

Къщи като тази, на човек като Иван Енчев-Видьо е престъпление да са в този вид, независимо от това чия собственост са към момента.

Както е престъпно да се харчат общински пари за дървено корито, пък било то и  помпозно наречено „птицеглав тракийски кораб“, което над петилетка стои, без да може да  бъде използвано.

Общината, местната власт има достатъчно законови механизми, по които и чрез които да се погрижат или принудят към грижа стопаните на такъв имот, какъвто е къщата на Иван Енчев- Видьо..

Нужни са визия, смелост,  компетентност, действия.

Отношение.

Има начин да пазим и надграждаме.

За да живеем достойно.

Казанлък- това сме ние.

А аз съм една от вас!

Живка Железова- кандидат за кмет на община Казанлък и водач на листа с кандидати за общински съветници на ПП „Има такъв народ“

Бюлетина 21

Купуването и продаването на гласове е престъпление.