Гладувате ли арсеналци?

Скоро научих, че мой роднина, работещ в завод "Арсенал" се надява тези дни да вземе полагащия му се аванс - повтарям - аванс, а не заплата, за изработения месец март 2003г.
Не ми се ще това да не ви звучи като новина само защото отдавна това не е новина за Казанлък. Може би през по-голямата част от живота ми съм била свидетел на това как огромен процент от работоспособните граждани на Казанлък се борят за мизерно съществуване като работници на "Арсенал".
Не искам с това изказване да обвиня директно някой от шефовете в миналото на завода, защото не мога да твърдя, че оръжеен завод се управлява лесно. Но мога преспокойно да кажа, че това което господин Николай Ибушев прави със завода е повече от подигравка за цял един град.
Какво имам в предвид?!
Не е тайна, че гореспоменатия господин има частен завод, в който вече изнесе половината от машините и съоръженията в завода. Не е тайна също /а може би сте си мислили че е?!/, че малкото произвеждани в завода пластини, части за различни съоръжения и пр. се изнасят от вътрешни лица и продават на дебеловрати прекупвачи с лъскави коли на 4/четири/ пъти по-ниска цена от тази в официалния магазин на завода. Не е тайна също, че работниците виждат това, но какво могат да направят???
Дългогодишен работник в "Арсенал", който в цветущите за завода години е бил един от най-уважаваните новатори и инициатори на прогреса, ми разказа как отива на работа с посърнало изражение и цял ден стои с колеги в една стая, всеки зает със свои си неща, докато не звънне примерно телефона, когато всички изтръпват и с очакване вдигат слушалката - защото евентуално някой може да има нужда днес от тях!
След като чух за всички тези и още много други подигравки с работниците в завода, които не са тайна за никого, реших че подигравка би било и да не споделя всичко това в тази статия.
Скоро попаднах случайно на прекрасни снимки от прекрасна сватба - красиво и образовано в САЩ момиче се жени за човек, с когото се е запознала по време на престоя си там. Сигурна съм, че повечето от работниците в "Арсенал" дори и не биха могли само в мечтите си да оженят така децата си. А това беше сватбата на дъщерята на техния шеф - Николай Ибушев.
Сватбата беше с хиляди гости, в многозвезден хотел и ресторант на брега на черноморието ни, с много шаферки и шафери, усмихнати роднини, гости...и зебележете - 30 минутна заря!!!
Всичко това като главна подигравка за подчинените на бащата на булката.
И целта на всичко казано дотук е не да се запитате, г-н Ибушев, защо държим сметка за парите ви, и за това как разполагате с тях - нищо подобно.
Държим ви сметка за това, че безочливо лъжете подчинените си и ги оставяте да гладуват и да съжаляват, че съществуват, когато, стана ясно, нищо не може да остане тайна в този град. Не за друго, а защото хората заслужават да знаят.
В миналото ви, господин Ибушев, има случки, за които не иксате да си припомняте! Предполагам, че не ги и препоръчвате на никого. Аз също! Но помислете - с какво право се подигравате вече години с Казанлък? Защото голяма част от гражданите на града са ваши подчинени! Помислете и ако сте достоен човек - извинете се на подчинените си, че ги докарвате до лудост вече години наред! Ако сте достоен човек - вземете от зестрата на дъщеря си 1% и изплатете на работниците си заплатите за цялата изминала година.
Ако сте достоен човек - или намерете решение на умиращия казус "Арсенал", или напуснете фронта тихомълком и невредим.
И най-важното - извинете се, г-н Ибушев!!!