Музеят на фотографията представи красива изложба с близо 40 фотографии отпечатани на специална японска хартия

На 19-ти септември в Музея на фотографията бе открита изложбата „Shikoku Henro - 88 Temples Pilgrimage" дело на пътешественика и фотограф Борислав Илиев.

В препълнената зала на музея, казанлъчани и гостите на града имаха възможността да разгледат и пипнат над 40 пъстри и наситени с емоция фотографии представящи японският духовен хилядолетен поклоннически маршрут Шикоку Хенро, минаващ през 88 свещени будистки храма, създаден от великия монах, калиграф и поет на Япония - Kukai ( Kobo Daishi  774 - 835 ) преди повече от 1200 години на остров Shikoku, най-малкия от 4-те основни острова на Япония.

Авторът на снимките разказа, че фотографии всъщност са отпечатани на специална японска хартия наречена „уаши“, която е обявена от Юнеско за световно културно наследство.

„Хартията е изработена е за мен от Префектура Фукушима на остров Шикоку. Изпратиха ми я до България, а в София отпечатахме принтовете. Семейната фирма, която направи тази хартия за мен, преди няколко месеца получи орден от императора на Япония „Сребърни лъчи“ за това, че опазват културното наследство на Япония. Поради тази причина реших да отпечатам всичките мои фотографии на такава хартия за да могат посетителите на изложбата да се докосват до една хилядолетна тяхна друга традиция, а именно производството на ръчно изработена японска хартия. За това окуражавам всичките посетители да пипат фотографиите за да могат да се насладят на структурата, нежността и красотата на уаши хартията.“, каза Борислав Илиев.

Сред творбите в експозицията са представени и няколко снимки, отпечатани на хартия произведена от камък отново дело на японците. 

Интересен акцент сред красиво подредените фотографии е малка камбана, по която посетители на изложбата можеха да ударят, с помощта на дървено чукче, а историята за нейното създаване е изключително вълнуваща. Камбаната символизира отбелязването на Международния ден на мира, който ежегодно се чества на днешния 21-ви септември.

В края на втората световна война, през 1944 г. японецът Чиоджи Накагава бива тежко ранен, сражавайки се на Тихоокеанския фронт. Мъжът по чудо оцелява. Преживяното го провокира да  даде обет, че ще се грижи по всевъзможен  начин за поддържането на световния мир. Връщайки се на остров Шикоку, Накагава става кмет на родния си град, а след това и председател на Японската Асоциация към ООН.

През 1951 г. по линия на ООН, той отива в Париж  с идеята да вземе участие в шестата Генерална асамблея на ООН, където пред събралите се  делегати отправя своето предложение, да се създаде камбана на мира, като символ на единението, а метала за нейното отливане да бъде от монети, дарени от всички държави членки на ООН по онова време. Делегатите радушно приемат идеята на японеца. Накагава събира дарените монети, които отнася на остров Шикоку, претопява ги и отлива камбаната на мира, която е с височина 1 метър. През 1954 г. той я изпраща с кораб от Токио към централата на ООН в Ню Йорк където на специална церемония на 8-ми август бива поставена. До ден днешен мегаполиса пази този символ на мира, а на 21-ви септември всяка година камбанния звън напомня милиони хората за важността от опазването на Международния мир.

С останалият метал от отливането на голямата камбана, японецът създава 150 по-малки камбанки, които подарява на 150 нации със завета за грижа и опазване на световния мир. Една от тези 150 камбанки е собственост по стечение на обстоятелствата на Борислав Илиев. В момента тя се намира в Музея на фотографията,  а посетителите на „Shikoku Henro - 88 Temples Pilgrimage" имат възможността се да докоснат до нея.

Авторът на изложбата, от дълги години работи в ИТ сектора, а любовта му към пътешествията го отвежда на различни и чудновати места по целия свят. Привърженик на пешеходния туризъм, фотографът сподели, че е извървял три пъти поклонническия път Камино де Сантяго в Испания. На едно от тези пътешествия, Борислав се озовава в град Сантяго де Компостела където се намира и катедралата „Свети Яков“. В близост до нея той забелязва интересен музей на пилигрима, който решава да разгледа.

„Влизайки в музея попаднах на една уникална изложба, организирана от Посолството на Япония в Мадрид. Беше свързана със Шикоку Хенро духовния поклоннически път на Япония. Много се впечатлих и реших един ден и аз да го извървя за да направя сравнението между далечния Изток и Запад, за да видя какви са приликите и разлите между двата свята. Реално това ме отведе в Япония на остров Шикоку.“, заяви Илиев.

Българинът изминава целия маршрут за почти 2 месеца. Дългият път той извървява облечен в традиционно бели дрехи, символ на невинността на чистотата, в комбинация с типична коносовидна шапка и специална книга, в която събира всички печати от посетените храмове.

„Интересно беше, че когато местните жители на остров Шикоку срещнат поклонници, те веднага ги разпознавайки заради типичното облекло и подхождат с много всеотдайно към тях. Канят ги в  домове си да нощуват, предлагат им чаша зелен чай или различни лакомства. Това е свързано с една тяхна  хилядолетна традиция наречена „О се тай“ - традицията на гостоприемство и подкрепа, което в днешния материален свят е наистина много стоплящо. Моето лично преживяване беше с един възрастен мъж, който като ме видя, ми предложи 5000 йени, което е около 40 лв. Аз не можах да ги приема,  но реших да му подаря в знак на признателност един от сувенирите, които носех с мен, малко прикче с везана казанлъшка роза, в което имаше розово масло. Дядото много се трогна, прегърнахме се и така продължих по пътя си.“, разказа пътешественика.

Визитата му я Япония, оставя трайна следа, в сърцето и душата на фотографа, надявайки се догодина отново да се завърне, готов за нови приключение, този път на две гуми.

Изложбата „Shikoku Henro - 88 Temples Pilgrimage"  ще може да бъде разгледана до 13 октомври, а най-посетители на музея ще могат да порадват освен на красивите фотографии също така и на пищните хвърчила - рибки „койнобори“ , с които се чества деня на детето в Япония на 5-ти май.