Представят изложбата “Ненко Балкански. Срещи с огледалото“

На 25-ти август от 18:00 часа в къща музей „Ненко Балкански“ ще бъде представена изложбата "Ненко Балкански. Срещи с огледалото". Куратор на експозицията е д-р Пламен В. Петров директор на Художествена галерия-Казанлък.

Темата за автопортрета в историята на българското изкуство, макар и поставяна, остава неизследвана, още по-малко как тя е отразена в творчеството на различните художници у нас. Изложбата „Срещи с огледалото“ е опит да се огледа присъствието на жанра в наследството на художника Ненко Балкански, съхранявано в колекцията на Художествена галерия – Казанлък. И това не е случайно, защото Ненко Балкански е сред онези наши творци, които не само многократно и систематично се изправят пред огледалото, за да изобразят себе си, но и приживе сами настойчиво показват автопортретните си образи в общи и самостоятелни изложби. Нещо повече – познатите ни днес негови автопортрети  позволяват да мислим за него като за българския художник, при когото автопортретът е водеща творческа линия. Дори в емблематичните му платна „Работническо семейство“ (1937), „Семейството на работника“ (1938) и „Трета класа“ (1938), днес опазвани в колекцията на Националната галерия в София, съхраняват неговия образ. През април 1977 г., само няколко месеца преди смъртта си на 19 септември, в свое интервю той ще сподели: „Може да се каже, че „Работническо семейство“ е една автобиографична картина. Нарисуваната жена е моята първа съпруга [Дора], която умря, бебето е големият ми син [Димитър], а работникът всъщност това съм аз. Ако не знаете, аз освен рисувач на афиши, нередовен учител и какво ли не, съм бил и метач в София, за да изкарвам хляба си“.

Въпреки нерадостното израстване като художник и слабостите на личността, или пък тъкмо поради това, за Ненко Балкански автопортретът като жанр се превръща в постоянно творческо вълнение и изложбата „Срещи с огледалото“ свидетелства тъкмо за това. В експозицията са представени живописни пластически търсения на автора, разкриващи ни не само образа му в различните етапи на неговия житейски път, пазещи натрупаните белези на времето – от неволите, умората, огорченията, но и многообразието на жанра „автопортрет“. От автопортрета като физическа и психологическа проекция, като свидетелство за собственото му присъствие, при което огледалото е незаменим съратник; през автопортрета като част от биографичен наратив, приобщаващ го към света на другите, но изявяващ и отличаващото го в него; през интериора на ателието – интимната територия, на която художникът оголва всяка своя слабост и разкрива творческите си способности; през автопортрета като картина в картината; до автопортрета, изведен до метафора, до предметен образ, припомнящ/маркиращ физическото присъствие на твореца дори при неговото отсъствие. Казано с други думи – това е изложба, в която както в творчеството на никой друг български художник можем да проследим изкуството на автопортрета в почти всички негови познати ни от историята на изкуството поджанрови реализации.

Всички включени в изложбата творби са част от колекцията на Художествена галерия - Казанълк и са дарени от съпругата на художника Лиляна Балканска посредством Национален дарителски фонд „13 Века България"

Изложбата може да бъде разгледана до 8-ми октомври 2023 г.

На снимката: Автопортрет, 1930 маслени бои върху платно, 58 х 49 cm, инв. № 1234