По следите на будителите

Урок по история, памет и духовност

В навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители, ние (ученици от VII клас на ОУ „Чудомир“ – гр. Казанлък) и нашата учителка г-жа Диана Попова, проведохме един по-различен урок по история. Урок извън класната стая, който ни срещна с места, личности и институции, съхранили през годините българския дух, вяра, книжовност и просвета.

Първа спирка - храм „Св. Пророк Илия“, познат на казанлъчани като Куленската църква. Тя има особено място в историята на нашия град, защото е първият православен храм в Казанлък, изграден около 1812 г. Първоначално църквата била вкопана в земята, като над повърхността се виждал само покривът ѝ, а до вътрешността се слизало по 12 стъпала. С разрастването на християнската общност в Куленската махала малкият храм станал тесен и през 1865 г. на негово място била построена новата църква. Осветена е на 30 декември 1872 г. от митрополит Иларион Макариополски.

Там се запознахме с историята на храма, разгледахме основните части на православната църква и поговорихме за тяхното предназначение и символика.

Особено внимание отделихме на ролята на Българската православна църква в националното ни Възраждане. Църковните дейци имат огромен принос за съхраняването на българската идентичност. Манастирите и храмовете са били средища на духовност, просвета и книжовност. Монаси и свещеници са преписвали и разпространявали книги, подкрепяли са училищното дело, пазили са родния език и вярата. Те са били сред хората, които са поддържали живо съзнанието за принадлежност към българския народ в годините на османското владичество.

Продължихме с разговор за квартал „Кулата“ – най-старата казанлъшка махала. Любопитството ни отведе към историята на старата Бяла кула – внушителна постройка, за която се предполага, че е имала средновековен произход и е била разположена в района на днешния квартал. Именно с нея се свързва и наименованието „Кулата“. Така историята на един стар градски символ се превърна в още един повод да погледнем на познатите места с повече любопитство и уважение към миналото.

Втора спирка - алеята с табла, посветени на казанлъшките будители, в парк „Тюлбето“. Там имахме възможност да си припомним личности от местната история, чието дело е оставило трайна следа в културния и обществения живот, както на Казанлък, така и на цялата ни страна.

Трета спирка - Общинска библиотека „Искра“. В библиотеката ни посрещнаха с интересна презентация, посветена на едни от най-значимите български народни будители – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Априлов, Иван Вазов и още редица личности, посветили живота си на просвещението и духовното израстване на народа ни.

Включихме се в историческата игра „Познай кой съм аз“, в която трябваше да разпознаваме личности и да покажем знания за тяхното дело. Представихме се отлично (колкото и нескромно да звучи), демонстрирайки не само познания, но и любопитство към историята.

Именно в библиотеката обърнахме внимание и на силата на книжнината. Книгата е един от най-мощните инструменти на българското Възраждане. Чрез нея се разпространяват знания, събужда се е националното съзнание, съхранява се езикът, паметта и самочувствието на народа. От Паисиевата „История славянобългарска“ до съвременната литература словото продължава да бъде мост между поколенията и пазител на българския дух. Не случайно книжовниците и просветителите заемат толкова важно място сред народните будители.

Последна спирка - Народно читалище „Искра – 1860“ – едно от най-старите български читалища, създадено през 1860 г. от будни и родолюбиви казанлъчани. То е ярък пример за силата на българското просветно и културно дело.

Поговорихме за ролята на читалищата като средища на знание, творчество и обществен живот. Още от Възраждането те събират хората около книгата, образованието, театъра, музиката и изкуството. В тях се раждат идеи, създават се общности и се съхранява националната памет. И до днес читалищата продължават да бъдат пазители на традициите, културната памет и местната идентичност. Те са доказателство, че будителството не е приключило с възрожденската епоха – то продължава навсякъде, където има хора, готови да работят за знанието, културата и духовността.

В края на този различен и необичаен урок, извън класната стая, затвърдихме и обогатихме знанията си за будителите и се убедихме, че будителите не са просто имена в учебниците. Те са хора, които са събуждали съзнанието, давали са посока и са оставили след себе си знание, вяра и пример. Днес техни наследници са всички, които продължават да просвещават, да съхраняват и да предават нататък българския дух.

А отговорност за нас ,подрастващите, е да познаваме тяхното дело, да пазим паметта им и да продължаваме напред.

Изказваме сърдечна благодарност на културните дейци от Общинска библиотека „Искра“ и Народно читалище „Искра – 1860“ за топлото посрещане, интересната среща, споделените знания и за възможността да се докоснем до богатството на българската книжовна и читалищна традиция!

Честит Ден на народните будители!